Съществува статистическа връзка от една страна между скоростите на въртене и абсолютната звездна величина на галактиките и от друга страна – между абсолютната звездна величина и масата им.

    Така, в крайна сметка по скоростите на въртене на галактиките може да се стигне до оценка за тяхната маса, а те зависят от типа на галактиката:

ЗАКОН НА ХЪБЪЛ

В процеса на установяване въртенето на мъглявината М 31 Слайфер забелязал нещо напълно неочаквано – освен Доплеровия ефект, свързан с въртенето, линиите на спектъра като цяло били отместени към синия край на спектъра. Интерпретацията би могла да бъде една-единствена – мъглявината буквално “връхлита” върху нас със скорост 300 км/сек.

Само след 2 години Слайфер разполагал вече с лъчевите скорости на 13 други спирални мъглявини, които за разлика от М 31 се отдалечат от нас, а NGC 4594 в съзвездието Дева направо бяга “панически” със скорост 1000 км/сек.

Слайфер докладвал получените резултати на Конгреса на Американското астронавтическо дружество, на който присъствал Едуин Хъбъл. Скоро се появила статия в Popular Astronomy .

Вниманието било насочено към изучаване на пространственото движение на галактиките. За получаване на спектри и лъчеви скорости по тях от 1910 г. вече се използвал еднометровия телескоп, закупен от Лоуел за неговата обсерватория, а от 1917 г. и 2,5 метровия телескоп в Маунт Уилсон, с който работели Хъбъл и наблюдателят му Хюмасън.