Във вътрешността на Слънчевата система се формирали по-малки протопланети в зона, изчистена от леки газове. В къса уплътнение на разстояние 150 милиона км от Слънцето продължавали да се присъединяват по-малки планетезималии още стотици милиони години. Веществото започнало да се диференцира. По-тежките метали потъвали в недрата, където поради гравитационното свиване и радиоактивния разпад на някои елементи като уран, торий и калий температурата била 1-2 000 К. Днес тя е от порядъка на тази на слънчевата фотосфера – 5 000 К. Там е желязното земно ядро в особено подвижно състояние, на което се дължи ярко изявеното земно магнитно поле. Земната магнитосфера е своеобразен щит, предпазващ планетата ни от убийствената космическа радиация. Марс все още има подобна магнитосфера, което предполага, че тази по-далечна и два пъти по-малка планета от Слънцето е все още жива с предполагаемо подвижно желязно ядро.

Слънчевото приливно влияние забавило въртенето на най-близките до него Меркурий и Венера.

Всъщност и досега остават пукнатини в космогоничните представи. В частност защо планетите са отнели голяма част от въртеливия момент на Слънцето, след като на тях се пада едва 0,2% от веществото.

Компютърно се разиграва сценария на доближаване на звезда с маса 0,1 от слънчевата, което обаче не би повлияло на сегашната подредба на големите планети, но може да повлияе на отдалечени обекти от пояса на Куйпер и особено от предполагаемия кометен облак на Оорт.

За първи път случайно бил доловен процес на планетообразуване при настройката на апаратурата на инфрачервения американски спътник „Айрас” – IRAS - през 1983 г. по една от най-ярките звезди на небето – Вега от Лира. Тази звезда е доста по-млада от Слънцето. При рутинната калибровка на уредите на спътника било доловено инфрачервеното излъчване от диск твърди частици около тази звезда.

Отдавна е известно, че около Алфа от Лира – Вега има газовопрахов диск, открит по излишъка от инфрачервено излъчване. Откриването му не е изненада, тъй като Вега е млада звезда – само на 350 милиона години – време, недостатъчно за формиране на планетна система. Прахта, излъчваща инфрачервени лъчи не е първична, остатъчна, което значи, че основният процес на формиране е завършен. В системата на Вега обаче продължават да стават сблъсъци на планетозимали, при които се отделят праховите частици. Освен това, има вероятно и силна кометна активност. Подобни дискове са открити и около други звезди, но Вега е най-близката сред тях – на по-малко от 8 пс разстояние.

Космическият телескоп “Спитцер” получи достатъчно подробно изображение на диска около Вега. На дължина на вълната 70 микрона /горното изображение/ се получава размер на диска от 543 а.е. На по-къси дължини, той е по-компактен – 330 а.е. при 24 микрона, а на по-дългите 160 микрона е по-широк – 815 а.е.