Дискът е симетричен и ние го виждаме в анфас, разгърнат. Дебелината му е несъществена в сравнение с ширината. Няма видими сгъстявания или други структури, въпреки че моделът показва, че е възможно наличието на подобен на Куйперовия пояс на разстояние 100-200 а.е. Именно там стават сблъсъците между астероидите и тук е източникът на прах в диска. А прахта там е от порядъка на няколко хиляди маси на Слънцето. Това е твърде много и астрономите считат, че на нас просто ни е провървяло да наблюдаваме диска след неотдавнашен мощен сблъсък.
В центъра на диска има дупка с размери 60-100 а.е., т.е. няма източник на излъчване при 24 и 160 микрона. Изненадите от обработка на данните са две:
- наблюденията в милиметровия диапазон показаха наличие на пръстени с радиус не по-малко от 100 а.е., т.е. дискът е доста по-голям, отколкото се предполагаше;
- неочаквано е наличието на доста горещо за милиметровия диапазон вещество на разстояние стотици а.е. Вероятно това е прах, изметена от лъчевото налягане на звездата.
Астрономите от Университета в Аризона, които изследваха 266 от най-близките звезди, откриха около 71 от тях прахови облаци, които очевидно съдържат планети в най-различни стадии на тяхното формиране.
Тези звезди имат маса, която превишава слънчевата около 2,5 пъти и са разположени на разстояние между 20 и 500 св. г. от Земята.
Учените заявяват, че техните наблюдения позволяват не само да се погледне по друг начин към възникването на Слънчевата система, но дори да се предположи, че във Вселената има достатъчно много планети от земен тип.
Слабият червеникав обект, далеч неярък е историческо откритие.
Бялото петно е звезда от типа на кафявите джуджета, а червеното е възможно първото получено изображение на планета около друга звезда. Доскоро някои астрономи считаха, че това е звезда от фона, но получените две изображение в началото на 2005 г. на предполагаемата система 2М1207 за радост на учените наистина се оказа такава – обектите са гравитационно свързани. Слабият червеникав обект има яркост 100 пъти по-ниска от кафявото джудже и това добре се съгласува с предположението, че тази планета е с маса около 5 пъти тази на Юпитер. Откритието все още трябва да се потвърди, но е крачка към още по-трудната задача – да се получи изображение на земеподобна извънслънчева планета.