Това изображение е получено с даващата висока разделителна способност адаптивна оптика NaCo на 8-м Много голям телескоп YEPUN в Чили в инфрачервената област.
Самото кафяво джудже е с маса само 25 маси на Юпитер и отношението на масите звезда-планета тук е 1:5, докато обекновено е 1:1000. Освен това системата влиза в звездна асоциация TW Хидра и възрастта й е оценена само на 8 милиона години. Излишъкът от излъчване на кафявото джудже е още едно потвърждение за младостта на системата – то се дължи на продължаващата акреция на вещество върху звездата.
Тези обстоятелства ще внесат нов сценарий за възникването на такива системи, ако се потвърди, че те наистина съществуват.
Разстоянието до системата кафяво джудже-планета тук е 70 пс, а разстоянието между обектите в системата е 55 а.е.

Нека сме очевидци на далечните събития, както ни съветва Карл Сейгър в книгата си „Сенките на забравените прадеди”:

Една огромна маса от газ и прах бързо се свива под собствената си тежест, върти се все по-бързо и по-бързо и се превръща от хаотичен облак в нещо, което прилича на ясноразличим, обособен, рехав диск. Неговият център тлее с мъглява черешовочервена светлина. Ако наблюдавате някъде отвисоко диска / в продължение на някакви си сто милиона години/ ще видите, как централната маса става все по-бяла и по-ярка, докато – след няколко неуспешни и непълни опита – най-накрая не избухне в пламъците на непрекъснат термоядрен взрив. Родено е Слънцето. За щастие, то ще свети през следващите пет милиарда години – време, през което материята от диска ще е еволюирала до същества, които ще са способни да възстановят обстоятелствата около неговия / и своя собствен/ произход.

Само най-вътрешните райони на диска са осветени. Светлината не може да пробие по-нататък. Гмурвате се в недрата на облака, за да видите какви чудеса се случват там. Откривате милион малки светове, които кръжат около гигантския централен огън. Няколко хиляди от тях, повечето обикалящи близо до Слънцето, но също и такива, далеч от него, са предопределени да се намерят, да се слеят и да се превърнат в планетата Земя.

Този въртящ се диск, от който се раждат светове, се състои от разпръсната материя, която изпълва огромни пространства от междузвездния вакуум на нашата галактика – Млечния път. Атомите и молекулите, които го изграждат, са всъщност останките от галактическата еволюция. Ето един атом кислород, който се е образувал от хелия в адските пламъци на някоя отдавна загинала гигантска червена звезда. Другаде въглероден атом е изхвърлен от атмосферата на богата на въглерод звезда, за да попадне след това в някой съвсем различен край на галактиката. В още по-далечното минало избухването на свръхнова звезда е освободило един железен атом, който също ще учавства в изграждането на новите светове. Пет милиарда години след описаните тук събития, същите тези атоми може би циркулират във вашата кръв.

Историята ни започва оттук – в тъмния, кипящ, окъпан в бледа светлина диск. Това е историята такава, каквато е в действителност, но това са и огромен брой други истории, които са били възможни, стига само всичко да се беше случило по малко по-различен начин. Историята на нашия свят и вид, но също и историята на много други светове и видове, които са били осъдени за не се сбъднат. Този диск гъмжи от алтернативни истории.