Тук върху фон, направен от художник се виждат две изображения на космическия телескоп “Хъбъл” – вляво видим отстрани е дискът от тъмни отломъци около звездата AU Микроскоп, отдясно е дискът около звездата HD 107146 , видим в анфас. Тези изображения, както и получените от космическия инфрачервен телескоп “Спитцер”, позволяват за първи път да се установи пряка връзка между дисковете и планетите около звездите. Може да се предположи, че планетите, напреднали в еволюцията си, разсейват отломки, образувани при сблъсъци в гигантски дискове. С течение на времето праховите дискове се изтощават и стават единствено източник на комети като пояса на Куйпер в нашата Слънчева система.

В зоната, където водородът и хелият изобителстват, тези атмосфери са невъобразимо дебели. Те и до днес скриват процесите, под видимата повърхност на планетите-гиганти, за които се досещаме само по появата на петна, вихри и зонална окраска. Предполага се, че в недрата им се крият силициево-железни сгъстявания с размерите на земеподобните планети като своеобразно ядро. Наблюдения потвърждават, че първоначално е възникнало ядрото от порядъка на 15-20 земни маси, а след това гравитационното му привличане в наситената газова зона го е снабдило с водородно-хелиевата чудовищна атмосфера, придаваща сегашния вид на гигантските планети. Клокото по-голямо било ядрото, толкова по-бързо била акрецията на газа около него – Юпитер се формирал само десетки милиони години, докато Сатурн – стотици милиони. От неуспялото да влезе в състава на голямата планета вещество впоследствие възникнали спътниците на планетите-гиганти и техните пръстени. Тъй като Юпитер се формирал първи, той забавил и дори предотвратил възникването на по-близка от него планета. Там сега е астероидният пояс, който и сега остава под силната гравитационна зависимост на най-голямата планета.

Уран и Нептун нараствали още по-бавно от Сатурн в по-бедната на водород и хелий студена зона. В състава им изобителства водата, метана и амоняка.