Ясно е също така, че звездите се раждат с хиляди и милиони в области на звездообразуване, където освен първоначални уплътнявания, които са необходимите условия за начало на звездообразуване, има млади масивни ярки звезди и такива, които вече са извървели само за стотина милиона години живота си и са избухнали като Свръхнови. Остатъците на тези звезди, разпространявайки с хиляди км/сек от мястото на взрива, дават начален тласък за нова вълна на звездообразуване.

Това са изображения на млади звезди с газово-прахови дискове, които отразяват светлината от звездите. Всички те са в съзвездието Бик на разстояние около 450 св.г. от нас. Изображенията са получени с инфрачервената и Мулти-обективната спектрална камера на космическия телескоп “Хъбъл”.

Първоначалният облак газ и прах с типичното разпространение на тези компоненти в междузвездното пространство – съответно 99:1, с маса 10 000 пъти повече от тази на Слънцето преди 4,6 милиарда години започнал да се свива стремително под въздействие на ударна вълна на избухнала в близост Свръхнова, с каквито изобилствал нашия район от Галактиката тогава. И се започва:

• Възникване на протослънцето , около което продължава да се върти около 1/10 от масата остатък от протооблака. Турбулентността постепенно затихва и движението на частиците придобива някаква подредба. Възникват сгъстявания на отделни резонансни места в оформящия се диск около протослънцето. Докато протозвездата се свива под действие на собствената си гравитация в продължение на 50-100 000 години, остатъчното вещество се върти около протослънцето.
• Центробежните сили предотвратяват свиването в екваториалните области на облака и възниква акреционен диск /акреция, лат. – „падащ”/. П реди 4,5 млрд. години. д искът се върти и се охлажда, в резултат на което става възможно слепването на частичките му. Поради гравитационната неустойчивост в уплътнения и изтънял прахов диск възникват отделни малки студени сгъстявания. Постепенно в продължение на 20 млн. години те се разрастват до скали от порядъка на метри и километри – т.н. планетезималии . Продължаващият процес на акреция на тези планетезималии от порядъка на следващите 100 млн. години води в крайна сметка до оформянето на планетите и техните големи спътници.
• В процеса на сблъсъците на планетезималиите някои се разрушават, но процесът на акреция, слепване преобладава. Образуват се милиарди допланетни тела с размери от порядъка на километър. От тях през следващите милиони години възникват планетите отново в резултат на слепвания. Междувременно протослънцето става горещо. Излъчването му загрява вътрешната част на протопланетния диск до 400 К и се образува зона на изпарение. Под действие на слънчевия вятър и налягането на светлината леките елементи водород и хелий се изблъскват в по-външните части на диска. Там на разстояние 5 а.е. се образува студена зона с температура 50 К. Това впоследствие ще доведе до различията на планетите от земната група и тази на газовите гиганти.
• В зависимост от мястото на протопланетата в акреционния диск продължава формирането на планетите с техните индивидуални особености. Тези от тях, които са нараснали до 1-2 маси на Земята, успяват да задържат атмосфера.