Първата открита екзопланета

Доколко са разпространени планетните системи, подобни на нашата? Вероятно доста, тъй като с помощна на новия метод почти веднага доведе до откриването на 6 такива системи. Методът се нарича гравитационна микролеща и се основава на търсенето на видима промяна в блясъка на далечна звезда, когато пред нея случайно се окаже зевзда с планети. В гравитационното поле на близката система светлината от далечната звезда изпитва отклонение, което може да бъде изчислено и е едно от следствията на ОТО – отклонението на лъч, преминаващ в близост до масивно тяло. И така в резултат на подробния анализ на системата с микролеща OCLE-2006-BLG-109 е установено, че изменението на яркостта се предизвиква от две планети, подобни на Юпитер и Сатурн в нашата Слънчева система. Вълнуващото следствие от това откритие е възможността за съществуване в системата на вътрешни планети като Земята, както си го е представил художникът на тази картина.
От друга страна, днес е ясно, че звездите едва ли възникват самостоятелно. Теорията на звездообразуването все повече се потвърждава наблюдателно от зараждащи се хиляди звезди в нещо като звездни ясли. Наличието на големи късове ледени планетки с орбити на два пъти подалече от тази на Плутон, чийто засега единичен представител е Седна в Слънчевата система, се свързва се представата, че някога и Слънцето и планетната му системаса възникнали в звезден куп.
/повече в статията на откривателите на Седна/ - линка трябва да се корегира
Съвременни космогонични представи
Дълъг път са извървели космогоничните представи, докато се стигне до съвременното становище за произхода не само на Слънчевата, но и на новооткритите планетни системи около други звезди през последните години. Сега е ясно, че механизмът на възникването им следва някакъв общ сценарий, макар че в него понякога настъпват и катастрофични случайни събития, като в хипотезата на Джинс. Ясно е, обаче, че животът на планетите не може да бъде отделен от този на звездите.
