Пурообразната форма на това вещество обяснявала защо планетите-гиганти са в средата на Слънчевата система, а земеподобните – по-близо до Слънцето. Добре обяснявала и проблема с околоосното въртене, но предполагала твърде малко планетни системи около други звезди, поради случайния характер на подобни катастрофи. И все пак сега не се отрича изцяло такава възможност за възникване на планетна система.

Тези 4 изображения са компютърна симулация на преминаваща звезда от спектрален клас М край голямата ярка звезда с диск Бета Пикторис или Бета от Живописец. Отначало /а/ звездата се приближава и е на разстояние 700 а.е.. Протопланетният диск е с правилна форма и радиус около 500 а.е. Приливното въздействие на преминаваща звезда изтегля два противоположни джета от праховия диск около звездата, които се завихрят около нея поради околоосното й въртене / b /. Веществото в двата джета се разкъсва на множество нишки, всяка от които се завихрят спираловидно около звездата /с/ до пълното им затваряне и концентриране от едната страна на звездата / d /.

Процесът протича близо 100 000 години. Тази симулация обяснява наблюдаемата асиметрия в диска около Бета Пикторис.

Отчайващо редки събития биха били звездите с планети, ако някога Слънцето е било в двойна звездна система, която после се е разкъсала, поради сближаването й с трета звезда, както предположил Ръсел през 1935 г. А какво би останало от Слънцето, ако то е било съсед на масивна звезда, която се е взривила като Свръхнова, както е предположил Хойл по-късно? Всъщност, оказва се, че последното не е чак дотам фатално в някои случаи . Първата извънслънчева планета е открита именно около неутронна звезда! Явно остатъка от веществото, неразпръснато достатъчна надалеч при взрива на Свръхновата, се е кондензирало в планетоподобни тела. През 1991 г. бе открита първата планета около пулсар по незначителното закъснение на импулса му спрямо този, който би идвал, ако нямаше гравитиращо тяло около него.