Тази диаграма показва орбитата на астероида 2001 КХ 76 от пояса на Куйпер и най-големия астероид в Слънчевата система. Техните орбити твърде наподобяват орбитата на Плутон.

През 1977 г. е открит астероида Хирон , по-късно е открит на стари снимки от 1895 г.. Това дало възможност точно да се определи неговата орбита, която в афелия си достига пространството между Сатурн и Уран – на 18,9 а.е. е афелия му от Слънцето, а перихелия – на 8,5 а.е. Голямата полуос на орбитата на Хирон е 13,7 а.е. Обикаля около Слънцето за 50,7 години, диаметъра му е 500-800 км.

Към групата на далечните астероиди спада и Хидалго с голяма полуос на орбитата си 5,7 а.е. В афелия си доближава орбитата на Сатурн.

Зад Нептун са и новооткритите Седна и Аоура с диаметри около 1000 км. Може би там наистина съществува цял пояс от кометно-астероидни тела – пояса на Куйпер, от който все още виждаме само по-големите.

Ако астероидите между Марс и Юпитер или от т.н. основен астероиден пояс са древни остатъци от времената на възникване на Слънчевата система, но те са претърпели доста влияния на големите планети и слънчевата радиация, то далечните обекти от пояса на Куйпер са били пощадени от тези въздействия. Тяхното вещество е по-близо до първичното, от което преди 4,5 години са се формирали планетите. Ето защо предизвикват особен интерес, полетът на първата космическа сонда „Нови хоризонти” към Плутон-Харон и обекти от пояса на Куйпер вече е в ход.

  • групата на близко преминаващите до Земята астероиди

Това астероиди, които проникват вътре в орбитата на Марс и периодично доближават Земята:

ГРУПА НА Амур

Астероидите от този група се движат по орбити, доближаващи земната, като перихиите им са на 1,3 а.е. и на практика те запълват пространството между Земята и Марс.

ГРУПА НА Аполон

Перихелийнто им разстояние е по-малко от разстоянието Земя-Слънце и те периодично пресичат земната орбита.

ГРУПА НА Атон

Най-застрашаващата с близостта си група астероиди, чиито орбити са в по-голямата си част вътре в земната орбита. От тази група е и прословутият Икар, открит през 1948 г. с перихелий от само 0,19 а.е.

Pages