ПРОИЗХОД НА АСТЕРОИДИТЕ

• Олберс – от разпадането на планетата Фаетон, намираща се на разстояние 2,8 а.е. от

• Льоверие – астероидите се образуват и сега от сгъстяване на междупланетното вещество, т.е. продължава фрагментацията на веществото. Хипотеза, също така само попълваща списъка от изказани някога предположения за произхода на астероидите. Днес се наблюдават и са доказани по-скоро обратни процеси – на раздробяване на по-големи родителски тела, може би родоначалници на отделните потоци или групи от астероиди. От друга страна, дори и в астероидния пояс междупланетния газ и прах вече е в твърде незначително количество, за да има място процес на сгъстяване и възникване на по-големи космически тела.

• Хершел – че астероидите са “изсъхнали” кометни ядра. Поне по такъв начин се “държат” някои от най-известните големи астероиди, начело с Церера, която съдържа 10-15% вода и летливи вещества, сублимиращи от вътрешността й, а също и най-големите астероиди от втория астероиден пояс зад орбитата на Нептун, включително такъв е състава на Плутон и Харон – неговия спътник.
• Куйпер – през 50-те години на ХХ век той изказва хипотезата, че астероидите са възникнали от раздробяването на немного – 10-тина примерно по-големи първични тела в резултата на вътрешно налягане, приливно въздействие от страна на Юпитер най-вече, на въртене с огромна ъглова скорост или най-вероятно поради удари едно с друго.
• И разбира се, разгледани в аспекта на теорията на звездо- и планетообразуването, астероидите или родителските тела от които произлизат са планетозимали. Различията в химическия състав на астероидите от различните части на астероидния пояс могат да се обяснят с различните условия, при които са се формирали в зависимост от разстоянието до Слънцето. Така се обяснява и различието между двете основни групи планети в Слънчевата система – планетите от земен тип и планетите-гиганти.