• тъмни, клас С – около 80% от астероидите са въглеродни (въглищни) хондрити. Те са от групата на далечните спрямо нас астероиди от външната страна на астероидния пояс – на около 2,9 а.е. От химична гледна точка това са най-древните астероиди, чието вещество поради отдалечеността им от Слънцето е най-малко нагрявано и видоизменяно от времето на възникване на Слънчевата система.

• светли, клас S – около 20%. Червеникави на цвят, напомнящи обикновени силикати (скали). Заемат средната част от астероидния пояс - на коло 2,6 а.е. разстояние; 
• много светли, клас U – много малка част от астероидите. Имат все още неизяснен минерален състав.

• метални, клас М – като 16 Психея с размери 250 км, 22 Калиопа – 117 км, за щастие не спадащи към групата на близко преминаващите покрай Земята астероиди.

След кацането на Ерос слънчевите батерии на сондата NEAR - Shoemaker се оказа откъм подслънчевата страна, така че продължиха да се зареждат и снабдяват с енергия гама-спектрометъра. С този прибор може да се определя състава на почвата до дълбочина 10 см с безпрецедентна точност. Получените данни са дадени на графиката, където добре различими са пиковете, съответстващи на наличието на желязото, кислорода, силиция и калия. Магнитометърът потвърди, че Ерос няма магнитно поле. Сега апаратът е изключен и милиарди години ще си остане на астероида недалеч от котловината му Химерос. Панелите със слънчеви батерии понякога ще са осветени и е възможно апаратът от време на време да “оживява”.