През 1772 г. Лагранж решава задачата за трите тела в небесната механика в 2 частни случая – когато трите тела са върху една права и когато са във върховете на равностранни триъгълници. Самият Лангранж смятал, че това е само умозрителна математическа задача и трябвало да минат 2 века, за се убедят астрономите на примера на “троянците”, че в природата наистина съществуват тела, “възползвали” се от гравитационната устойчивост на по-масивните си съседи. Всяка от групите на “троянците” е във върха на равностранен триъгълник, в другите два върха на които са Юпитер и Слънцето.

В едната група “троянци” са астероидите от единия военен лагер в битката за Троя: 588 Ахил,624 Хектор, 659 Нестор, 911 Агамемнон, 1143 Одисей, 1404 Аякс, 1437 Диомед, 1583 Антихол, 1647 Менелай.

В другата група “троянци” са астероидите с имена на герои от другия лагер: 617 Патрокъл, 884 Приам, 1172 Еней, 1873 Агенор, 2895 Мемнон, 3240 Лаоконт.

Нещо повече, открити са “троянци” и на орбитата на Марс – 1 пред и 4 зад планетата.

• групата на далечните астероиди – поясът на Куйпер

Историята на откриването на малки тела зад орбитата на Нептун започва от 1992 г. Потвърждава се хипотезата на Кенет Еджеуърд и Джерард Куйпър 40 години преди това за втори астероиден пояс именно натова място. Той се простира от 4 млрд км до над повече от 30 а.е. Обектите от пояса на Куйпер имат периоди на обикаляне около Слънцето от 300 и повече години.