ОКОЛООСНО ВЪРТЕНЕ
Голяма част от астероидите променят своя блясък с периоди от порядъка на часове, които са свързани с периодите на тяхното околоосно въртене. Пряката зависимост между тези два фактора говори за неправилната форма на астероидите, чиято повърхност е с големи неравности.
Например, астероидът Ерос е продълговато тяло с дължина 2,5 пъти по-голяма от ширината.
Астероидът Ерос е открит на 13 август 1898 г. от Густав Вит, директора на обсерваторията Урания в Берлин, Германия.
Класификация на астероидите
СПОРЕД ОРБИТИТЕ
Астероидите обикалят около Слънцето в права посока на разстояние между 2,2 и 3,6 а.е., като орбиталните им равнини са под наклон обикновено от 5 до 10 градуса спрямо земната орбита, и е = 0,2-0,4. Линейната им скорост по орбитата е около 20 км/сек, а периодите на обикаляне около Слънцето са 3-9 години.
Но има и астероиди с орбити под и над основната част на астероидния пояс.
- Церера и Палада оглавяват групата от астероиди на разстояние от 2-3 а.е. от Слънцето;
Две групи от около 1000 (926) астероида всяка, като най-големите 20-тина са с размери повече от 150 км, са на орбитата на Юпитер – едната група пред, другата – зад него, отстоящи на по 60 градуса от планетата – в така нар. Либрационни точки.
