На 12 февруари 2001 г. сондата NEAR Шумейкър кацна на повърхността на астероида Ерос в предвиденото място, оградено с жълто кръгче – най-едрото повърхностно образувание – седловидната долина Гимерос. При падането си апаратът постоянно снима повърхността на астероида, така че астрономите получиха най-подробните снимки, на които се различават детайли от порядъка на 10 см.

От разстояние 50 км повърхността на Ерос се вижда, че повърхността на един от големите кратери е покрита с реголит. Защо – остава въпрос. Вероятно е голяма част от светлия и тъмен реголит на този астероид да е в резултат на множеството падания на повърхността му на метеорити и микрометеорити.

През юни 2002 г. 100-метров астероид 2002 MN бе забелязан в близост, когато вече бе отминал Земята. Той е от опасните – тези, които пресичат подлунното пространство. Вероятността за падане на подобни тела е 1 на 1000 години. Не са опасни толкова непосредствените поражения, колкото последиците за климата на Земята примерно, които могат да додедат до измиране на видове и рязка промяна на жизнените условия.
Друг такъв астероид 99942 Apophis с диаметър 390 м , открит през 2004 г. застраша повече Земята. Той ще премине през 2029 г.