Астероидният пояс между орбитите на Марс и Юпитер.

След 1891 г., когато започнал да се прилага фотографския метод в астрономическите наблюдения, броят на откритите астероиди рязко нараства и днес са известни повече от 100-тина хиляди.

С нарастване на възможностите на наблюдателната техника, откриват се все повече слаби бързодвижещи се обекти – астероиди.

Астрономите Карл Стапелфелд и Робин Еванс са открили стотина малки астероида от 28   000 изображения, получени с Широкоъгълната планетарна камера 2 на космическия телескоп “Хъбъл”. Тук са 4 от тези изображения със следите от преместването на астероидите на фона на звездите и галактиките, както е на долния десен кадър.

Източник на имената на астероидите бе античната митология. По-късно било прието да се използват женски имена или мъжки, с окончание като женските – Неуймина, Ломоносова. Мъжки имена се дават само на астероиди с особени орбити, като Ерос, Аполон и др. Те са представители на цял рояк близки и пресичащи земната орбита астероиди.

Ерос е един от малкото астероиди, чиято повърхност е изследвана отблизо с космически апарат. Интересът към тази група астероиди не е просто научен. Такива близопреминаващи астероиди застрашават нашата планета и живота.