Тогава първооткривателят Пиаци дал име на новата планета – Церера – богинята на плодородието, покровителка на Сицилия. А Гаус бил назначен за директор на Университетската обсерватория в Гьотинген, която оглавявал до края на живота си.
Най-големия астероид Церера от основния астероиден пояс по плътност и размери е идентична с новооткритите тела зад орбитата на Нептун и затова имаше дискусии за класификацията на телата от Слънчевата система.Той отговаря на въведеното понятие за планета от Международния астрономически съюз от 2006 г. И засега е единствена е вече не астероид, а планета-джудже.
И така, Церера е на разстояние 2,77 а.е. от Слънцето, орбитата й е умерено сплесната като на типична планета с е = 0,08, наклонът й спрямо еклиптиката е 10,6 градуса, а размерите й са само 950 км.
С тези нищожни размери трудно било да се причисли новооткритото тяло към познатите дотогава планети. Дори най-малкият Меркурий е 4-5 пъти по-голям от Церера. Откритията продължават и узаконяват наименованието на тези тела – астероиди – „звездоподобни”, защото дори най-големите се виждат като светли точки, които за разлика от звездите се движат на фона им като доста по-близките типичните планети.
Веста все още е само кандидат за планета-джудже.
Много скоро след това, през същата 1801 г. на 28 март Олберс открил друг звездоподобен обект, наподобяващ по движението си планета. Тя била на 2,8 а.е. от Слънцето и обикаляла около него за 4,61 земни години. Сплеснатостта на орбитата й е е = 0,24. Наклонът спрямо еклиптиката – 35 градуса. Тъй като орбитите на Церера и новооткритата малка планета с диаметър само 600 км, наречена Палада , се доближавали, Олберс предположил, че Церера и Палада са части от предишна планета.
Към частите на хипотетичната голяма планета скоро били добавени Юнона , открита на 1 септември 1804 г. от Хардинг, с диаметър 250 км и Веста, открита на 29 март 1807 г. пак от Олберс, с диаметър 525 км.
Настъпил период на “затишие” от почти 40 години.
През 1845 г. отново духовете били възбудени с откритието на поредния астероид, както предложил Уилям Хершел да се наричат малките звездовидни планети. Нарекли го Астрея .
До края на ХІХ век визуално били открити 343 астероида.