За древния произход на нашия народ се съди не само по географските наименования и историческите хроники, а и по малкото сведения за прабългарския календар, така необходим за една строяща големи градове и изхранваща се предимно със земеделие култура.

Двойник на календарната система на древните българи се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море, които впоследствие са се преселили към Източен Иран и Пакистан, в провинция, наречена Сакастан по тяхното име.

Пано с древния прабългарски задиоак – автор Николай Даскалов

През І в.от н.е. те нахлули и в Индия. В земите, където проникнали саките била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположението на Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.

Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакалн съзвездия

Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестояне, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестояне, е била точно там.

Броят на дните в годините се редували както следва: