Първият ден на годината (Алем 1) винаги е неделя(Неделя е първият ден от седмицата) и всяка следваща дата винаги се пада на същия ден от седмицата. Ако годината е високосна (на всеки 4 години), след края на 6-ия месец се добавя "нулев" ден (Бехти) - това е най-дългият ден на годината, 22/23-ти юни. /Еньовден в нашите народни традиции – денят на билките, билкарите, народните лечители/.
И така, годината в прабългарския календар е слънчева и макар, че още се спори, но се счита, че тя започвала от най-късия ден 22 декември – зимното слънцестояне, който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, “който останал от Бога небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от “ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от “ен” – небе и “кул” – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара.
Друг автор - Иван Танев Иванов, който проучва чеченските и ингушитски традиции, дава свое предположение относно НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА В ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР. За разлика от горното предположение, той смята, че слънчевата година на прабългарите започва винаги от деня сряда на седмицата и още:
http://protobulgarians.com - Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Възниква въпросът, ако празникът Бъдни вечер (нощта срещу 25 декеври) е бил важен празник в календарната нова година при българите, какъв е неговият смисъл? Защо той съвпада с Рождество Христово? Християнската църква никога не е криела, че действителният рожден ден на Иисус Христос не е известен и че датата 25 декември (Коледа) е избрана от самата Църква. Първата широко известна и приета от египетската християнска църква в Александрия дата за Рождеството на Христос съвпада с древноегипетския празник на възраждащото се Слънце – денят на зимното слънцестоене. Привързването на Рождеството Христово от светите отци на александрийската църква към слънчевия календар и денят на зимното слънцестоене се обяснява с това, че от най-древни времена народите на Стария свят са считали, че Слънцето като бог първенствува във Вселената над всичко и че точно в деня на зимното слънцестоене денят започва да нараства. Тогава Духът на Вселената се възражда и побеждава над тъмнината. В тази връзка, Фламарион в своята “История на небето” пише, че в древноегипетската традиция Слънцето е изобразявано като юноша по време на пролетното равноденствие, като мъж с голяма брада в деня на лятното слънцестоене, като старец в деня на есенното равноденствие, а в деня на зимното слънцестоене като бебе – младенец.
В езически Рим празникът на Възраждането на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември и е бил свързан с култа към Митра – слънчевия бог на древните перси – зороастрийци, чийто култ отдавна е бил възприет от древните римляни. В 337 г. римският папа Юлий I утвърдил с указ датата 25 декември като ден на рождеството Христово. Съединяването на празника на Слънцето с Рождеството Христово в Рим до голяма степен е улеснено от съня на римския император Константин Велики на 27 Октомври 312 г. Преди т.н. битка за Рим, той видял върху Слънчевия диск кръст с инициалите на Исус Христос и надписа " In hoc sign um vinces " (Това са знаците на победата). След победата, Константин Велики провъзгласил християнството като държавна религия в Римската империя. Съединяването на “езическия” празник на Слънцето с рождеството Христово е било чисто прагматичен ход на църквата, която е съзнавала, че този много популярен празник е неизкореним.
Представените факти показват, че празникът на “горящото дъбово дърво” (Наджган - Бъдни вечер -25 декември) при чечено-ингуши и българи може да бъде свързан с древния Празник на възраждащото се Слънце. Самото “горящо дъбово дърво” е олицетворявало Слънцето, което, съгласно представите на древните хора, чрез своя огън произвежда светлина и топлина за хората. Този празник е бил един от най-популярните празници в Стария свят и няма нищо чудно, че се среща и при чеченци и българи, които са древни народи, живяли в съседство дълго време.