Колко древен е прабългарският календар?

Петър Добрев, публикувани в книгата му “Прабългарите – произход, език, култура” – нов прочит

Точката на зимното слънцестояне се пада да е във Водолей в периода 2 500-300 г.пр.н.е. Това е времето, когато би могъл да възникне прабългарският календар, заимстван по-късно от саките.

Има съмнения, че прабългарският календар има още по-древен свой вариант. Древните китайци, които са взаимствали сравнително късно – едва през І век – особения зодиак на древните българи, приспособявайки го обаче към своята лунно-слънчева година, смятат за начало на цикъла годината 2 637 г. пр.н.е. – годината, когато е властвал техният император Цин Ши-Хуанди. Тогава точката на зимното слънцестояне била в съвременното съзвездие Риби или в Глиган според древнобългарския зодиак. Ако е имало такъв древен вариант на прабългарският календар, в който 12-годишният цикъл да започва с годината на Глигана, дали оттам не идва традицията да се колят свине с посрещането на новата година?

Засега може да се смята за сигурно, че календарът на прабългарите, започващ с годината на Мишката, “сомор”, е възникнал през шумерската епоха най-вероятно в периода 2 612-2 636 г. пр.н.е. и е започвал от зимното слънцестояне, за разлика от календара, използван в шумерския град Ур, в който годината започвала от лятното слънцестояне.

“И така, прабългарският календар не е копие на изчезнал шумерски образец. Езикът в него е древнобългарски, а не шумерски. Той е уникален, нямащ равен на себе си по възраст паментик на нашето минало. Паметник, който разбива на пух и прах всички теории за примитивизма и едва ли не културната изостаналост на нашите предци. И който ни отваря очите едновременно и за техния древен произход, и за тяхната твърде стара култура."

Петър Добрев

Разбира се, има доста спорни моменти относно прабългарския календар. Засега е ясно само, че той е съществувал, че е възникнал някъде там – в зората на цивилизацията – много преди нашите предшественици да се преселят на Балканите и по всяка вероятност преди преселението им в Кавказките планини, обитавани днес от чеченци и ингушети. Няма съмнение, че прабългарите не просто са наследили по сегашните земи една развита тракийска култура, а самите те носели със себе си не по-малко древна и уникална култура, останала и в разпилените непълни възстановки на прабългарския календар.