60-годишният цикъл се състои и от два стълба, съответсващи на петте стихии или “небесни клона”: Дървото, Огънят, Металът, Земята и Водата, които са в две състояния – мъжко и женско.

Съчетаването на два знака – земен и небесен – за годината дава зависимостта й както от небето, така и от земята. Така първата година от 60-годишния цикъл попада под знака на Дървото и Мишката; втората – на Дървото и Кравата; третата – на Огъня и Тигъра и т.н.

За начало на цикличната ера е избрана годината на Мишката, а началото й е от 2 637 г.пр.н.е. – годината на възкачване на престола на легендарния владетел Хуан Ди.

Прабългарският календар

Основно тук са използвани проучванията на Петър Добрев, публикувани в книгата му “Прабългарите – произход, език, култура” – нов почит

На това, че прабългарите са живели някога в района на планината Имай или Имеон, е обърнал внимание още в началото на ХХ век проф. Васил Златарски. Названието Имай се е употребявало някога за западния дял на Хималайската планинска верига и най-вече за Памиро-Акадските планини. В средното течение на река Зеравшан в северната част на планината Имай е областта Булгар, населявана някога от народа булх или булгар.

Китайски източници сочат, че в първите векове на н.е. планинската област Булгар е била самостоятелно владение, а следователно става дума не просто за географска област, а за политическа единица в района на Памир.

В района на Имай се разграничават сравнително лесно териториите, обитавани от прабългарите, и тези, обитавани от някогашните хунски народи – оногури, утигури и др. Прабългарите са в планинската южна част на Средна Азия, населявайки част от териториите на някогашна Бактрия и Согдиана, където тяхното име се споменава едновременно в арабски, арменски, китайски и индийски източници. За разлика от хунските народи, водещи неуседнал начин на живот и занимаващи се преди всичко със скотовъдство, древните българи са имали знания и опит в земеделието и строежа на сгради,което говори за по-висока степен на цивилизованост – те не просто са използвали природните дадености, а уседналият начин на живот им дава възможност да преобразуват околната среда така, че да създадат определени житейски удобства. Знанието и опитът на българите били използвани в строежа на известните градове на древната шумерска и други източни цивилизации в този район. От друга страна, Имеон е щедро надарен от природата край, разположен на юг от Бухара, Самарканд и Балх и някога бил уподобяван на райска градина. Според някои предания точно там са се намирали градините на Едем, което било предпоставка за развитие на земеделието.

Днес край Имеон живеят главно тюркски народи, а в самата планина - ирански народи. Но в прастари времена обитателите на този райски кът не са принадлежали към тюркската група. Тюрките са се появили в него едва след V-VІ в., а в някои негови места на юг от Балх – едва около Х век. Името на прабългарите е известно в този район поне хиляда години по-рано - още от V-VІ в.пр.н.е.

Съседи на древните българи в този район не са били нито тюрки, нито монголи. Те са говорели древни езици, наподобяващи най-вече онези, които днес се говорят на една твърде отесняла територия – Кавказ. Земите на древните българи са били в съседство с някои от най-старите източни цивилизации – еламската, шумеро-акадската и асирийската.