13-месечен вечен календар

Идеята не е нова. Подобна изказва френският философ Огюст Конт в средата на ХІХ век. Обсъжданият проект в Женева в началото на ХХ век предвижда всеки от 13-те месеца да съдържа 24 работни дена и 4 почивни – общо 28 дена. Така също има 1-2 празни дни, които могат се вмъкват в началото и средата на годината.

13 месеца обаче не се делят на пълен брой месеци, което е недостатък на тази система.

Стабилен календар

Такъв календар би могъл да се състои от 12 месеца с по 30 дена и така ще получат 4 еднакви четвъртини – всеки квартал от 90 дена. Месеците могат да се разделят на 5 шестодневки или 6 петдневки, което е още по-удобно. Така се получават 5-6 излишни от системата дни, които могат да се разпределят равномерно след всеки квартал.

Циклични календари – основават се на периодичност от няколко години

Календар на ацтеките

Древните индиански цивилизации на маи и ацтеки са имали изключително точни циклични календари, основаващи се на слънчевата година.

Древнокитайски календар

Китайската цивилизация е толкова древна,че подобно на други такива древни култури историята им може да бъде проследена по приложението на календарната система. Известно е, че още през ХVІІІ век пр.н.е. китайците установили продължителността на лунната година. Лунният календар по-късно бил заменен от лунно-слънчев, който претърпял редица усъвършенствувания.

Използвал се и особен селскостопански календар, свързан със сезоните и ориентацията за започване на една или друга земеделска работа.

Традиционно и досега редом с общоприетия календар източните народи – китайци, японци, монголци, корейци, тибетци – използват свои битови циклични календари.

Циклите в китайския календар обхващат 60 години, като всяка година в цикъла има свой йероглиф с особен смисъл. 60-годишният цикъл се дели на 5 периода от 12 години, като всяка година е година на последователно: Мишката, Кравата, Тигъра, Заека, Дракона, Змията, Коня, Овцата, Маймуната, Кокошката, Кучето и Свинята – това е т.н. “земен клон”.