Възприето е короната да се дели условно на 2 или 3 части – вътрешна и външна или

  • вътрешна – простираща се до 1 радиус на Слънцето. Тук е характерна така наречената К-компонента – непрекъснато излъчване на изцяло йонизираната плазма от предимно свободни (отрицателно заредени) електрони.
  • външна корона – простираща се на няколко слънчеви радиуса. Тук са характерни F -компонентата – отражение на фотосферното светене от праховите частици и Е-компонентата – отражение от високойонизирани метали, предимно желязо.


Коронална дупка

Говори се и за наличие на свръхкорона. Тя именно се простира до хелиопаузата – мястото, където слънчевите частици влизат във взаимодействие с галактичните частици. Хелиопаузата се предшества от хелиосфера – до 75-80 а.е. – това е мястото, където скоростта на слънчевите частици става сравнима с тази на скоростта на звука за плътността на пространството тук.

В динамика короната е всъщност изтичаща плазма и е възприето да се нарича

Слънчев (респективно – звезден) вятър

На разстоянието, на което е Земята от Слънцето (1 а.е.) скоростта на слънчевия вятър е 400 км/сек и е с плътност 1-10 или средно 5-6 частици в куб. см. Тук стойността на магнитното поле е 10*(-7) Гауса.

    При слънчеви избухвания характеристиките на слънчевия вятър нарастват няколкократно.

АКТИВНИ ОБРАЗУВАНИЯ в короната


​Това е един спокоен мостовиден протуберанс, заснет през септември 1999 г. от слънчевата орбитална обсерватория SOHO

    Kоронални дупки – открити са в рентгеновия диапазон. Представляват нещо като “улеи” за скоростно разпространение на потоците плазма в околното пространство.

Най-характерното за короналните дупки е, че магнитните силови линии са отворени. Освен това, те не са свързани с другите активни образувания.

    Протуберанси – представляват потоци плазма, издигащи се от долната корона с внушителни размери. Биват:

  • спокойни протуберанси – във вид на арки или мостове, издигащи се на височина до 40 000 км. Съществуват няколко месеца;
  • активни протуберанси – с динамична бързо променяща се форма;
  • еруптивни или взривни протуберанси – от плътен горещ газ, издигащ се до височина над 1 милион км със скорост 200-600 км/сек във вид на струи.

Pages