Еруптивен протуберанс, юли 2002 г., SOHO

Възможно обяснение на слънчевата активност

ДИНАМО-МЕХАНИЗЪМ, обясняващ активните образувания и тяхното развитие

​Графика на магнитните полета на слънчевата повърхност

Магнитното поле на Слънцето не е остатък от магнитното поле на облака, от който се е формирало самото Слънце, а се генерира чрез механизма на т.нар. самовъзбуждащо се динамо. Това може да стане при движение на флуид ( в случая – плазма) през магнитно поле и тогава възниква електрически ток.

Периодичното изменение на полярността на глобалното магнитно поле, изразяваща се в еднаква полярност на петната например на западната част на слънчевия диск ( прието е Слънцето като цяло да се върти от изток на запад), редуваща се с противоположната през 11-години означава, че общото магнитно поле не пронизва цялото Слънце, а се разполага в повърхностните му слоеве. Силовите линии на общото магнитно поле са разположени по слънчевите меридиани. Поради диференциалното околоосно въртене на слънчевата плазма (различна скорост на частите в близост до екватора и полюсите) на места възникват напречни на меридианите магнитни силови линии и т.нар. силови тръби, в които магнитното поле е с по-висок интензитет, а плътността на плазмата вътре в такава тръба е по-ниска от тази по “стените”. Възниква подемна сила и на повърхността се появяват петна с противоположна полярност. Полярността на петната се определя от посоката на магнитното поле и поради това всички водещи (западни) петна в едната полусфера имат еднаква полярност – противоположна на тази на водещите петна в другата полусфера. Магнитното поле в петната подтиска конвекцията в горните слоеве, което води до по-ниска температура в петната. В съседните на петната области, където магнитното поле е слабо, конвекцията се усилва и възникват факлите и факелните полета.

След време броят на петната започва да намалява, докато факлите продължават да растат и прерастват в спокоен протуберанс, който “виси” върху арките на магнитните силови линии между петна с противоположна полярност. Факелното поле изчезва след няколко месеца, когато протуберансът достига максимална дължина. След това и той започва да намалява, с което постепенно положението се нормализира. Мястото, където се разиграват тези събития се нарича активна област.