Номерацията на активните области започва от януари 1972 г. и до 14 юни 2002 г., например броят им е вече 10 000.

Съвременната наука все още няма точна представа за механизма на възникване на избухванията. Ясно е само, че те се появяват в местата на нулевата токова линия – там, където се разделя магнитната полярност на петната в групата и явно възниква свръхпроводяща среда, ускоряваща частиците и характеризираща се в висока стойност на температурата – милион градуси.

СЛЪНЧЕВА АКТИВНОСТ

През 1843 г. любител-астроном, посветил 20 години от живота си на системни наблюдения на слънчевите петна забелязва около 10-годишна периодичност в наличието и броя на петната.

Когато Волф въвежда своя индекс за отчитане на слънчевите петна и се построяват графиките на промяната му с времето вече бил натрупан достатъчно дълъг ред от данни и се получили цикли с продължителност от 5,5 до 17 години или такива със средна продължителност от 11,1 години. Тези 11-годишни цикли се отбелязват и в голяма част от по-късно въведените индекси за различните прояви на слънчева активност.

Условно номерираните 11-годишни цикли вече са 23 – последният започна от 1996 година с минимален брой слънчеви петна и отбеляза своя максимум през 2000 година. В края на 2006 - началото на 2007 година е поредният минимум, от който ще започне следващият 24-ти поред 11-годишен цикъл.

Има цикли с по-малка и по-голяма продължителност – в повечето случаи кратни на 11-годишния цикъл:

• 22-годишния физически слънчев цикъл, обединяващ по два 11-годишни цикъла;
• 40-годишен цикъл;
• 80-100 или векови цикъл.

Има хилядолетни – до 24-25-хилядолетни цикли.

Всички тези цикли се наслагват един върху друг и водят до глобални промени примерно в климата на нашата планета.

Предполага се, че дългите студени зими през ХVІІ век се дължат на т.н. Маундеров минимум, когато поредица от 11-годишни цикли едва са се изявявали и в продължение на половин век наСлънцето почти не е имало петна.