Северните сияния са по-чести в периоди на повишена слънчева активност на 11-годишните цикли. Тогава са по-чести и мощни избухванията, протуберансите и другите активни образувания.

През 1865 г. английският астроном Керингтън наблюдава за пръв път една хромосферно избухване, последвано 18 часа по-късно от силна геомагнитна буря.

Той свързва двете явления, с което се поставя началото на един нов клон в науката – слънчево-земните въздействия.

По време на хромосферно избухване на Земята се наблюдават:

• внезапно прекратяване на радиовръзките на честоти 5-20 MHz (15-60 м);
• усилване поглъщането на радиоизлъчването на космически радиоизточници;
• усилване на смущенията в сигналите от далечни радиостанции на дълги вълни (над 10 км);
• понижение височината на йоносферния слой.

Тези явления на Земята се предизвикват от електромагнитното излъчване на Слънцето по време на избухванията.

Потоците от частици по време на избухванията причиняват:

• усилване на космическото лъчение;
• мощни магнитни бури с внезапно начало, настъпващи около 20 ч. по-късно и изискващи бързи реакции за неутрализация на външните агенти за системата (организма, примерно на човека);
• полярни сияния, съвпадащи по време с магнитните бури.

Слънчевата активност влияе върху биосферата. Установено е, че дебелината на годишните пръстени на дърветата се изменя с 11-годишен период, като широките пръстени съответстват на годините на максимум на слънчева активност. Епидемиите от чума, холера, скарлатина и дифтерит, които сегашната медицина неутрализира, са преимуществено в годините на максимална слънчева активност. Статистическите данни сочат, че честотата на обостряне на сърдечно-съдовите заболявания нарастват при слънчеви избухвания. Явно проблемът за биологическата активност на слънчевата активност е актуален и за безопасността на космонавтите по време на космически полети.