Необикновено активно слънчево петно с номер 875 се наблюдава на слънчевия диск в края на април-началото на май 2006 г. Само за една седмица в него станаха няколко избухвания. Тук е едно от поредните от клас С, което е ярката област горе.

Долу вляво по края на диска се виждат други активни образувания – протуберанси.

КОРОНА – започва там, където свършва преходната зона или от мястото с температура 1 милион ° К. Формата на най-ярката й част се мени – от сферична до изтеглена в екваториалната равнина и др. Простира се на 100-тина а.е. разстояние и най-външните й слоеве очертават границите на гравитационно влияние на Слънцето. Някои приемат тези размери за размери на Слънчевата система.

Дори най-ярката част на короната е милион пъти по-слаба по яркост от фотосферата – като пълната Луна.

Структурните елементи са доста условни понятия тук и са във вид на лъчи, тъмни пространства, полярни четки, тръби, арки и др.

Коронални възли

Невидимата при обикновени условия от Земята слънчева корона непосредствено над хромосферата достига температура много по-висока от фотосферната – до милион градуса. Астрономите считаха, че това се дължи на задържането на гореща плазма от преплетените магнитни линии. Наблюденията със спътника TRACE в ултравиолетови лъчи доведоха до извода, че нагрева на плазмата става в долната част на короната при самата основа на магнитните възли, където плазмата започва да се издига и връща към фотосферата.

Тук на това изображение на TRACE се виждат сгъстяванията на горещите коронални възли, простиращи се на 30 и повече земни диаметъра.

Pages