Хромосферата се дели на:

• долна хромосфера – до 1 500 км с плавно спадаща температура до 4 200° К;
• средна хромосфера – на височина над фотосферата до 4 000 км или слоят с дебелина от 1500 до 4000 км с температура, която започва да нараства все още сравнително бавно до 20 000° К поради ниската плътност на слоя и ускоряване на потоците плазма.

Тук се наблюдават други структурни образувания

Спикули – по-горещи до 30 000° К от хромосферата потоци плазма, издигащи се на височина до 8-12 000 км със скорост 20 км/сек. Размерите им в напречен разрез са 300 до 1000 км.

Съществуват около 15 минути.

Може да се изчисли, че всеки момент има 10-тина хиляди спикули, образуващи хромосферната свръхгранулация.

• висока хромосфера – до 10-15 000 км височина над фотосферата с температура, достигаща до 1 милион °К.

Сега се приема средната хромосфера или слоят между 2 000 и 4-5 000 км за преходна зона между ниската и висока атмосфера – между хромосферата и короната. Тук температурата рязко нараства. На височина 3 000 км скокът е от 20 000° К до милион К, след което нагоре температурата остава почти постоянна.

АКТИВНИ ОБРАЗУВАНИЯ в хромосферата

Ярки светли точки, наричани “бомби” – представляват изхвърляне на плазмена маса със скорост 1000 км/сек.

Избухвания или ерупции – това са най-мощните прояви на активност, възникващи обикновено в долната хромосфера. Наблюдават се над динамична голяма група петна със сложна конфигурация, но и на места, където няма петна. Представляват нещо като мигновени “разреди”, при които се освобождава огромно количество енергия от порядъка на 10*16-3.10*25 Джаула - това са милиони атомни бомби!

Избухванията стават в неголяма област – с размер до 10 000 км, а пълната мощност на излъчване на Слънцето нараства от 0,001 до 10%, при това в целия електромагнитен спектър – от гама до радиодиапазона. 20% са в оптичния диапазон. Някои от най-мощните избухвания се виждат – това са избухванията в бяла светлина. Освен излъчване в целия електромагнитен спектър, при избухванията се отделят потоци високоскоростни протони и електрони. Сред частиците в тези потоци са идентифицирани деутерий и тритий, които липсват в спокойната слънчева атмосфера. Това означава, че по време на избухванията вероятно се осъществяват термоядрени реакции – температурата при избухванията е от порядъка на милион градуса.

Типичното развитие на едно избухване протича така:

• предизбухване или импулсна фаза, траеща 10-100 секунди;
• взривна фаза – около 5 минути и
• главна фаза – час.