Галилей за първи път наблюдава с телескоп слънчеви петна и ги рисува. По-късно започват системните наблюдения.

Едва през 1849 г. Волф въвежда индекс за статистика на слънчевите петна, който е един от използваните и сега индекси. Числото на Волф се изчислява по формулата:

W = k ( 10. g + f ),

Където k e коефициент, вариращ от 0 до 1-ца. Той отчита атмосферните условия на мястото и времето на наблюдение, особеностите на наблюдателния уред, индивидуалните особености на наблюдателя. Изчислява се статистически за всеки отделен наблюдател и прави неговите данни съпоставими с тези на останалите наблюдатели.

g – е броят на петната, а
f е броят на всички петна, видими на слънчевия диск

Групите петна биват:

униполярни - това са единични петна или неголяма група малки петна или пори с еднаква магнитна полярност.

Но най-често срещаните са групите петна. Дори и тези, които се състоят само от 2 петна се нарича мултиполярна група. Тя е с различна полярност на петната.

Факли– това са ярки овални площи или влакна. Те образуват факелно поле, в което обикновено има петна, но то може да съществува и самостоятелно.

Температурата на факлите е само с 200-300° К по- висока от околното несмутено пространство и са добре различими по краищата на слънчевия диск, които са по-тъмни от централните части поради сферичността на звездите.

ХРОМОСФЕРА – слоят над фотосферата е с дебелина около 15 000 км. Наблюдава се като тънък розов овал в близост до краищата на затъмненото Слънце при пълно слънчево затъмнение или с помощта на коронографи.

Структура

Флокули– продължение на гранулите от фотосферата, но вече с размери до 5-6 000 км. Някои извити флокули с по-голяма дължина се наблюдават като влакна.

Флокулите и влакната са хромосферната гранулация.

Това е изображение на част от Слънцето в ултравиолетови лъчи през един сравнително период на септември 2000 г. Групата слънчеви петна AR 9169 в края на слънчевия диск се вижда като ярка област , на която след няколко седмици предстои да се разпадне.

    Ярко светещият газ около слънчевите петна е с температура повече от милион градуса. Предполага се, че тази висока температура се дължи на бързо променящото се магнитно поле, което увлича потоците плазма.