Активните образувания са място на силно магнитно поле. Интензитетът му при петната достига 1500-2000 Гауса (при средна стойност на слънчевото магнитно поле само 1 Гаус).

Магнитните силови линии явно подтискат конвективните потоци от вътрешността. Макар че на подробни снимки на сянката на слънчевите петна се забелязва характерната за фотосферата гранулация, то тук потоците издигаща се плазма са с по-ниска температура.

Като цяло температурата на сянката е с 1500-2000° К по ниска от тази на фотосферата без активни образувания.

На подробни снимки на полусянката се забелязва как “неизявилите” се гранули са наредени в редици, забелязващи се като по-светли радиални лъчи, излизащи от сянката на петното.

Петната рядко се наблюдават поединично. Обикновено те са на Групи петна – с време на живот от седмица до 6 месеца.

Зарисовка на слънчевите петна от октомври 2003 г. в Народна астрономическа обсерватория, Стара Загора

Следейки системно една група петна, се забелязва динамиката вътре в групата – изчезват и се появяват нови петна и пори с различно време на живот, променят взаимното си разположение, големина, форма.

Много често в една полусянка се наблюдават няколко сенки, които се изброяват по правило като отделни петна.

Най-големите по площ групи петна се наблюдават и с просто око – както през последните години, така преди векове и хилядолетия, съдейки по описаното в древните хроники.

Паметна е групата от 107 петна, наблюдавана през 1947 г. и простираща се на 320 000 км по дължина или 25 пъти земния диаметър; както и тази в средата на юли 2002 г., обхващата 15 планети като Земята.

Една от рекордьорките е групата петна AR 10486, с диаметър 300 000 км и доста сложна структура, която се наблюдава в през октомври 2003 г. Динамиката на петната в групата, преструктурирането и огромните смущения на магнитното поле довехода до едно от най-мощните избухвания от клас Х на 4 октомври с.г. около 19:50 UT . То бе третото поред за предходните две седмици в същата група петна.