Прието е фотосферата, хромосферата и короната на Слънцето и звездите да се наричат техни атмосфери.

Фотосферата е най-тънкият долен слой от звездната атмосфера.

При Слънцето тя е с дебелина едва 500-700 км и плътност, сравнима с тази на земната екзосфера – 10*(-7) г/куб. см.

Структура на фотосферата:

Гранули – виждат се добре и с неголеми телескопи при добри атмосферни условия, тъй като ъгловите им размери са 1-1,5" или 700-1000 км. Представляват потоци нагорещена до 6000° С температура плазма, издигащи се отдолу нагоре със скорост 400 м/сек – продължение на конвективното предаване на енергията от слоя под фотосферата. Гранулите са оградени от междугранулно по-тъмно пространство, където охладената с около 400° К плазма се спуска отгоре надолу със скорост 250 м/сек.

Отделните гранули съществуват 5-8 минути; изчезват и на тяхно място се появяват нови гранули. В динамика картината наподобява вряща каша грис.

Всеки момент на слънчевата фотосфера има около 3 милиона гранули.

Свръхгранули – размерите са по-големи – около 30 000 км и са различими не по яркост, а по скорост на издигане на плазмата над гранулите от порядъка на 100 м/сек и спускане или разливане по-точно над гранулите със скорост 300-400 м/сек.

Живеят по-дълго с характерно време от порядъка на 1 денонощие.

АКТИВНИ ОБРАЗУВАНИЯ във фотосферата:

Пора – представлява разширение на междугранулното пространство до 1000 км и се наблюдава като тъмна безструктурна точка, чието време на живот е от порядъка на няколко часа.

Не всички пори изчезват за няколко часа – някои се развиват в Петно– тъмни образувания, състоящи се сянка и полусянка със средни размери 10 000 км. Понякога размерите на петната и особено на групите петна са особено внушителни – достигат до 150 000 км.