Йохан Кеплер

ПЪРВИ ЗАКОН /1605 г./

Орбитата на всяка планета е елипса, в единия от фокусите на която се намира Слънцето.

Елипсата има един център и 2 фокуса, както е показано долу. f е фокусното разстояние.

С а и b са обозначени най-големия и най-малкият радиус на елипсата, които се наричат голяма и съответно малка полуос. По голямата ос на елипсата има две точки – перихелий и афелий – най-близката и най-далечната съответно точки на планетата до Слънцето.

След извеждане на закона за гравитацията, Нютон обобщава законите за движение на едно тяло около друго така:

Обобщен ПЪРВИ ЗАКОН : Едно небсно тяло се движи около друго под действие на силата на привличане и това става по едно от коничните сечения: елипса, парабола, хипербола.

В този вид законите на Кеплер важат не само за движение на планета около звезда, но и за движение на кометите, двойните звезди и всякакъв друг вид движения, които извършват телата под действие на всеобщото привличане.

ВТОРИ ЗАКОН /1601 г./

При движението на планетите около Слънцето техните радиус-вектори описват равни площи за равни интервали време.

Законът на площните скорости, както още е известен вторият кеплеров закон означава, че планетата се движи с различна скорост в различни части от своята елипсовидна орбита. Най-бързо се движи около точката на перихелия си – най-близо до Слънцето и все по-бавно към афелия си – най-далеч от Слънцето.