ЛУНА

Диаметър 3 476 км
Маса 735 х 10 * 23 г
Плътност 3,3 г/куб. см
Голяма полуос на орбитата около Земята – 384 000 км
Сидеричен период 27,32 дни
Синодичен период 29,5 дни

ЗАКОНИ НА КЕПЛЕР

Видимото въртене на небесната сфера и видимото преместване на небесните тела създават впечатление, че Земята е в центъра на света. Този възглед е широко възприет в древността и е залегнал в основата на геоцентричната система , разработена от александрийския астроном Клавдий Птолемей през ІІ в. пр.н.е.

Едва през ХVІ век полският астроном Николай Коперник обосновал нов възглед, според който около Слънцето обикалят планетите в това число и Земята. Чрез хелиоцентричната система на света сложните заплетени планетни движения лесно се обясняват, имайки предвид положението ни на земни наблюдатели. Коперник за първи път определя относителните разстояния между планетите и Слънцето, както и периодите им на обикаляне около него.

Обяснение на видимото движение на Марс /червеното кръгче/ по земното небе с действителното разположение на телата от Слънчевата система според хелиоцентричната система на Коперник.

Възприемайки възгледа на Коперник, Кеплер търси закономерностите в планетните движения. Използва точните наблюдения на Марс, правени цял живот от Тихо Брахе и извежда знаменитите си 3 закона, залегнали и днес в основите на небесната механика. Изведените по емпиричен път закони на Кеплер, по-късно намират обяснението си чрез закона за гравитацията на великия Нютон.

Закон на Нютон за гравитацията: Силата Fg , с която две тела се привличат взаимно, е правопропорционална на произведението на техните маси M и m , и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието d между тях.

G е гравитационната константа, равна на 6,67.10х/-11/ Nm²/kg².