ПЛАНЕТИ-ГИГАНТИ – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун

Основни особености са:

• групата на планетите-гиганти като цяло е на по-далечно разстояние, отколкото е групата на планетите от земен тип;
• Разстоянето между отделните планети от тази група също е значително повече – средно 8-10 а.е.;
• Масата им средно възлиза на повече от 100 земни маси, докато плътността им е около 5 пъти по-малко от земната или сравнима с тази на водата;
• Огромни са по размери, но се въртят много бързо около оста си – от порядъка на часове;
• Затова формата им доста се отклонява от сферичната и е по-скоро елипсовидна;
• До тези далечни светове достига значително по-малко слънчева енергия. Те са студени с температури от порядъка на -100 градуса по Целзий;
• Планетите-гиганти имат химичния състав на звездите – в тях изобилства водородът и хелият, които се сгъстяват и преминават в течно и твърдо състояние в дълбините. Не може да се говори за наличие на някаква твърда повърхност като при планетите от земната група. Предполага се, че в самите недра на планетите-гиганти е възможно съществуването на своеобразно силикатно ядро. И така, това което виждаме отстрани са горните слоеве на плътната им водородно-хелиева атмосфера, която се оказва доста динамична. В нея бушуват мощни урагани невъобразимо дълго време.
• Поради големите си размери и маса, гравитацията на планетите-гиганти задържа голям брой спътници около себе, някои от които по-големи от Луната, но мнозинството от тях са безформени скали, прихванати при случайното им преминаване в близост до планетите.
• Пак поради силното си гравитационно поле планетите-гиганти имат пръстени в приекваториалната си равнина – ледени и прахови частици, камъни и канари от вещество, което не е успяло да се слепи в един или повече спътника или части от разкъсани малки тела, оказали се в близост до големите планети.