Малки тела са и кометите , идващи предимно от покрайнините на Слънчевата система вероятно от кометния облак на Оорт някъде около хелиопаузата, докъдето се простира гравитационното влияние на Слънцето. Това са предимно ледени тела, изтласкани от бурния слънчев вятър при формиране на звездата и обкръжението й преди милиарди години.

Отломъците от астероидите и кометите витаят в междупланетното пространство във вид на фин прах и по-големи твърди фракции, наричани метеороиди . При падането на голям метеороид, тежащ грамове или тонове върху повърхността на планета или спътник се образува обикновено кратер. Лунната повърхност например е изпъстрена с кратери от ударен произход с всякакви размери. Такава е повърхността и на Меркурий и другите планети и спътници, лишени от атмосфера. Дори тези от тях, които имат атмосфера пазят следите от космическите катастрофи дълго време.

В новата класификация на телата от Слънчевата система намериха място такива обекти като Плутон и Харон, които преди смущаваха строгата подредба. Новооткритите ледени обекти зад орбитата на Нептун в т.н. пояс на Куйпер вече се наричат планети-джуджета . Към тях се причисляват вече телата като Плутон и Харон, както и най-големият астероид от астероидния пояс Церера.

ХАРАКТИРЕСТИКИ НА ПЛАНЕТИТЕ

ПЛАНЕТИ ОТ ЗЕМНАТА ГРУПА – Меркурий, Венера, Земя, Марс

Основните особености са:

• че са на значително по-близко разстояние до Слънцето и са значително по-близо една до друга – средно на 0,4 а.е.;
• размерите и масата им е от порядъка на земната , а сумарно – приблизително половината от земната;
• средната плътност на веществото им е от порядъка на земната – 5 г/куб.см
• имат бавно околоосно въртене – ден от 24 часа /Земя и Марс/ до десетки дни /Меркурий/ или стотици дни /Венера/;
• формата им е близо до сферичната поради бавното им околоосно въртене
• имат твърда повърхност на силикатно-желязна основа ;
• някои притежават атмосфера, но не особено плътна, както е при Земята и Марс, други не са успели да задържат газова обвивка поради малките си размери , както е при Меркурий и Луната;
• състава на атмосферата е предимно от въглероден диоксид, само на Земята в резултат на поява на растенията на сушата първичната атмосфера на тази основа се преобразува в азотно-кислородна сега;
• Поради малките си размери планетите от земната група или нямат спътници както е при Венера и Меркурий, или имат случайно прихванати бивши астероиди като двата спътника на Марс – Фобос и Деймос. И в това отношение Земята прави изключение от собствената си група – тя единствена притежава своята Луна – само 4 пъти по-малък спътник от самата ни планета, което дава основание да се разглежда системата Земя-Луна като двойна планета. Счита се, че Луната играе ролята на стабилизатор на движенията на Земята в пространството и по-устойчиви природни условия. Това е едно от обстоятелствата, на които се дължи наличието на живот на нашата планета и дългата му еволюция до сложни форми.