На сесия на Международния астрономически съюз от август 2006 година с Резолюция № 5 се казва:

„Съвременните наблюдения промениха нашето разбиране за Слънчевата система и класификацията на обектите в нея. В частност това се касае за понятието планета.

МАС предлага да се приеме решение, че планета е:

Небесно тяло, което:

• има достатъчно маса , за да може да е в хидростатично равновесие и да има почти кълбовидна форма;
• да се върти около звезда и да не е нито звезда, нито спътник на друга планета;
• ние разделяме 8-те класически планети, открити до 1900 г., движещи се по почти кръгови орлбити около Слънцето близо до еклиптиката от останалите планетоподобни обекти, които са по-малки от Меркурий.”

И така, в Слънчевата система има 8 планети, които се делят на:

• земеподобни планети - Меркурий, Венера, Земята и Марс и
• планети-гиганти - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Земята единствена сред себеподобните си планети има един от най-големите спътници в Слънчевата система. Луната е съизмерима по размери с най-малката планета Меркурий или тя е само 4 пъти по-малка от Земята, но е на само близо половин милион км от планетата ни. Строго погледнато, Луната се върти около точка, доста изместена във вътрешността на Земята от геометричния й център.

Земята и Луната – две масивни близки тела всъщност обикалят около общ център на масите. Това дава основание да се говори за система Земя-Луна или за двойна планета.

Спътниците на планетите са под непосредственото гравитационно въздействие на планетата, около която кръжат, поради близостта им до по-масивното тяло. Поради това обстоятелство, въпреки че някои от тези спътници са с размери, надвишаващи Меркурий, не спадат към планетите, тъй като не обикалят около звезда.

Около планетите-гиганти има луноподобни спътници и астеридоподобни спътници – каменни отломъци с размери от десетки до стотици км с неправилна форма. Луноподобните спътници на планетите-гиганти са спътници в класическия смисъл на думата, т.е. обикалящи около планетата си, тъй като масата им е несъизмеримо по-малка от тази на самата планета.

Малките тела от Слънчевата система са астероидите, намиращи се предимно в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Счита се, че това са по-тежки скалисти отломъци от времето на образуване на планетите, които не са успели да се слепят и влязат в състава на голяма планета. „Виновник” за това е Юпитер с неговато „разкъсващо” гравитационно въздействие от външната страна на астероидния пояс.