Нека си представим, че космически кораб се движи с 1/3 от скоростта на светлината - 100 000 км/сек към даден светлинен източник. Светлината от източника се разпространява със светлинна скорост от 300 000 км/сек. В такъв случай естествено е да се предположи, че екипажът на космическия кораб ще измери, че светлината от светлинния източник се движи със скорост 400 000 км/сек, т.е. тя зависи от движението на отправната система и е повече от установената експериментално. Това противоречи и на двата постулата. Но е факт.

Айнщайн го забелязал още през 1895 г. и не преставал да мисли за него през следващите 10 години. Още оттогава 16-годишният юноша се опитвал да си представи какво би станало , ако "яхне светлинен лъч". По-късно споделя:

"Когато у мен започна да се оформя специалната теория на относителността, често изпадах в нервни разстройства... Със седмици се намирах в замаяно състояние."

Приемайки постоянството на скоростта на светлината, налага се да се преформулират понятията за време и дължина, респективно - пространство.

Резултатите от измерванията на мястото и времето на едно и също събитие, получени от наблюдатели, движещи се равномерно и праволинейно един спрямо друг, са свързани със съотношения, наречени преобразувания на Лоренц. Някои от следствията на СТО вече били изведени математически от Лоренц - като това за скъсяване на дължината на движещи се със субсветлинни скорости тела. Но Лоренц бил математик и неговите решения били интересни от математическа гледна точка. Никой не смятал, че отразяват част от действителността. Трябвало да се появи Айнщайн и да обоснове от физична гледна точка реалността на Лоренцовите изводи.

Следствия от СТО

- съкращаване на дължината

Да разгледаме две инерциални отправни системи, от които едната се движи със субсветлинна скорост, релативистски. Нека това да са два еднакви космически кораба. Физичните, биологичните и всякакви други процеси биха протичали по еднакъв начин, но екипажът на кораба, движещ се с неголяма скорост би забелязал, че релатистски движещия се кораб ще е с доста по-малки размери. При това, колкото по-близо до скоростта на светлината е скоростта на бързия кораб, толкова по-малки размери биха отчели от бавно движещия се космически кораб.

Pages