- забавяне на времето - "парадоксът на близнаците"

Всъщност "паниката сред умовете", предизвикана в цял свят от Теорията на относителността, се дължи преди всичко на принципно новата постановка на въпроса за времето, противоречаща на общоприетата интуитивна представа, че времето е абсолютно и тече еднакво за всичко. Разбира се, хората различават субективното възприятие за време, свързано с усещанията, преживяванията, душевното състояние, но обективното време се счита за непоколебимо, задължително и общо за всички. Теорията на относителността за първи път показва, че обективното време е също относително - то зависи от отправната система.

Нека отново се върнем към двата космически кораба, представляващи инерциални отправни системи. Всички процеси в тях биха протичали по един и същи начин, но за релативистски движещият се кораб времето ще тече по-бавно спрямо това на бавно движещия се кораб. Съответно екипажът на космическия кораб, движещ се със сусветлинна скорост ще остарява по-бавно спрямо екипажа на бавния космически кораб.

Именно защото това следствие получава широк отзвук и руши представите за време от особена важност било то да се провери експериментално.

Опитите с атомни часовници започнали почти веднага след публикуване на СТО.

Самият Айнщайн през 1907 г. дава идеята да се съпоставят спектрите на каналните лъчи със спектрите на същите атоми, намиращи се в относителен покой. Тогава би трябвало да се установи забавяне на трептенето на движещите се атоми в сравнение със спектрите на същите, намиращи се в относителен покой атоми.

За първи в лабораторни условия американските физици Йивз и Стилуел през 1938 г. преодоляват всички трудности на експерименталната постановка и наблюдават за първи път очаквания ефект, доказващ забавяне на времето. Повтарят опита през 1941 г. с усъвършенствана установка и потвърждават с 10 % точност предсказаното от теорията. Опитът продължава и през следващите години. През 1962 г. отново в лабораторни условия. През 1972 г. Хафел и Кинитг поставят атомен часовник на реактивен самолет, извършващ околосветско пътешествие и сверяват хода му с такъв в лабораторията на ВВС на САЩ. Повторенията и на тези опити водят до предвиденото забавяне на времето в бързо движещата се инерциална отправна система.

Всъщност, като най-убедителното доказателство за забавяне на времето при релативистични скорости дават елементарните частици - мю-мезоните. При взаимодействие на космическите частици с атомите от земната атмосфера, възникват мюони на височина около 10 км над земната повърхност. Техният живот е извънредно кратък - 0,000002 секунди или 2 микросекунди. Движейки със скоростта на светлината, те биха могли да изминат най-много 1 км преди да се разпаднат и не би трябвало да бъдат регистрирани от детектори на земната повърхност. Но наличието им е факт, което означава, че благодарение на релатистското им движение, техният живот се удължава поне 10 пъти.

Pages