СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА

Из "Творческа автобиография" на Айнщайн:

"Специалната теория на относителността израсна от електродинамиката и оптиката. Тя малко измени тези теории, но значително опрости теоретичните построения, т.е. извода на законите, и което е значително по-важно, съществено намали броя на независещите една от друга хипотези, лежащи в основата на теорията. Теорията на относителността направи теорията на Максуел толкова очевидна, че физиците бяха напълно убедени в нейната валидност даже в случаите, когато експериментът не я потвърждаваше убедително."

и

“В резултат на анализ на физическите понятия за време и пространство бе показано, че в действителност принципът за относителността и законът за разпространение на светлината са съвместими и че систематичното придържане към тези два закона води до логически безупречна теория. Основните положения на тази теория, която за разлика от нейните обобщения ние наричаме “специална теория на относителността”, ще бъдат изложени по-долу.”

След коренният преврат във възгледите за света, който прави Коперник, Айнщайн е авторът на следващия с 30-тината си странички от статията

"За електродинамиката на движещите се тела", публикувана в едно от най-добрите научни списания за времето си Analen der Physik в Берн през 1905 г., където е работел като чиновник в патентно бюро.В тази статия е Специалната теория на относителността. По това време Айнщайн е бил само на 26 години.

Алберт Айнщайн – чиновник в Патентното бюро в Берн

Основни положения на Специалната теория на относителността

Айнщайн изгражда своята теория върху два постулата:

- Принцип на относителността: Физическите закони са еднакви във всички инерциални отправни системи, движещи се равномерно и праволинейно една спрямо друга.

Покой във Вселената няма. Отпада нуждата от отправни системи с привилегии като абсолютното пространство на Нютон в класическата механика и етера в електродинамиката на Максуел.

Айнщайн: "Едни и същи закони на електродинамиката и оптиката ще са валидни във всяка отправна система, в която са валидни уравненията на механиката."

- Вторият постулат е експериментален факт: Скоростта на светлината е постоянна във всички инерциални отправни системи.

Този постулат на пръв поглед противоречи на първия. Докато Принципът на относителността премахва привилегиите сред отправните системи, постоянството на скоростта на светлината прави този факт от особено значение.