Друг американец, химикът Едуард Морли се заинтересувал от работата на Майкелсон и през 1887 г. двамата провеждат нови още по-прецизни опити за наличието на етер.

Логиката на опита е следната:

Можем да си представим етера като вода в спокойна река.Нека двама плувци в един и същи момент започнат състезание – единият трябва преплува реката от бряг до бряг, другият по течението и обратно. Пътят е еднакъв. Кой от двамата ще финишира първи там, откъдето е тръгнал?

Опитна постановка на опита на Майкелсон-Морли

Несложни пресмятания показват, че плувайки еднакво добре, този от плувците, който пресича реката от бряг до бряг ще финишира първи. Следователн, ако има етер изпратените в един и същи момент сигнали в двете посоки би трябвало да се върнат по различно време.

 Земята се движи по орбита около Слънцето със скорост от около 30 км/сек, постоянно променяйки посоката си на движение. Ако има етер, макар и като неподвижна среда, може да се приеме, че не Земята се движи, а той "духа". Изпращайки примерно светлинен сигнал по направление на земната орбита и перпендикулярно на нея, отразените сигнали ще се върнат обратно, но с различно време, което може да се измери с точния интерферометър на Майкелсон. С това би могло да се докаже съществуването на космическата етерна среда.

Многократно правените прецизни опити на Майкелсон, Морли и мнозина експериментатори след тях сочат отсъствието на някаква среда, запълваща космическото пространство. Сигналът, изпратен по посока на движението на Земята и този, излъчен по перпендикулярно на орбиталното движение направление неизменно се долавяли от чувствителния интерферометър в един и същи момент. Етер нямало.

Електромагнетизмът на Максуел съществувал без веществена среда между космическите тела и все пак светлината от далечните звезди стига до нас.

В същото време класическата механика на Нютон се основавала на възгледите му за абсолютно пространство и време.

Възможно ли е двете части от единствения ни свят да са толкова противоречиви една на друга и все пак да са с действащи физически закони! Два дяла от физиката, всеки един явно отговарящ на реалността, но основаващи се на коренно противоречиви възгледи за основното, първичното - времето и пространството!

Пред това противоречие били изправени учените на прага на двайстото столетие.

Из "Творческа автобиография" на Айнщайн:

"Теорията на относителността възниква от проблемите на полето.

Противоречията и непоследователността на старите теории ни принуждават да припишем нови свойства ва пространствено-времевия континуум, на тази арена, върху която се разиграват всички събития на нашия физически свят."