Максуел и етера

Древните гърци говорят за етер като за небето отвъд облаците и въздуха.

През ХVІІ век Рене Декарт дава на етера механични свойства. Пространството между телата и между съставните части на телата и атмосферата са изцяло запълнени с особена среда, чиито частици се допират. Празно пространство, незапълнено с нещо, според него, не съществува. Въздействието на едно тяло върху друго се пренася в пространството чрез частиците на етера. Движението на кое да е тяло е резултат от движението на частиците на етера.

Наистина предствата за празно пространство - вакуум, - в което се разпространяват въздействия като гравитационните е извън всекидневния ни опит. Затова продължавали опитите да се използва етера като някаква, но все пак веществена среда, запълваща Вселената.

През ХІХ век етерът продължавал да бъде много популярна идея. Някои си го представяли като твърд, други - като много разредена материя. Предполагали са, че свойствата на етера са различни при различни обстоятелства или че съществуват няколко вида етер, всеки от които има своето предназначение.

През първата половина на ХІХ век Фарадей въвежда представата за реални електрични, магнитни и гравитационни силови линии, изпълващи пространството между частиците и може би съставящи етера.

От средата на ХІХ век се заражда нов дял във физиката и кристализира понятието поле .

Из "Творческа автобиография" на Айнщайн:

"Във физиката се появи ново понятие, най-важното постижение от времето на Нютон насам: полето. Необходимо бе голямо научно въображение, за да се изясни, че съществени за описаниие на физическияте явления са не зарядите и не частиците, а полето в пространството между зарядите и частиците. Понятието поле се оказа твърде плодотворно и води до формулирането на уравненията на Максуел, които описват структурата на електромагнитното поле и които управляват електричните, както и оптичните явления."

Максуел дава строгата математическа обосновка на Теорията на електромагнетизма и теоретично доказва, че скоростта на разпространение на електромагнитните вълни е и скорост на светлината от 300 000 км/сек, измерена прецизно от датчанина Рьомер още през 1676 г. въз основа на наблюденията на спътниците на Юпитер. Максуел не се отказва от идеята за етера. Тъй както звуковите и водни вълни се разпространяват в съответна среда - така електромагнитните и светлинни вълни се разпространяват в особена среда - етер. Отправната система, свързана с етера или ефира оставала абсолютен критерий за състоянието на покой и крачка назад във възгледите за време и пространство от идеите на Лайбниц и Мах, както и великият Галилей.

Опит на Майкелсон-Морли

Ако съществува етер или някаква среда, колкото и да е ефирна, тя би се издавала по някакъв начин. Това трябвало да покаже опита.

Майкелсон посвещава живота си на прецизността на измерванията. Той е първият американец, успял да измери скоростта на светлината от земен източник и тази стойност от 299 853 км/сек се приема половин век за най-точна, докато самият той не я подобрил.

През 1881 г. при посещение на Берлинския университет, Майкелсон прави първите опити за откриване на етера и за целта използва конструиран от него интерферометър.Вибрирането на апарата поради уличното движение, го кара да повтори опита в обсерваторията в Потсдам, където за първи път стига до извода, че Земята е неподвижна спрямо етера.