• младият ентусиазиран сподвижник на Нютон, Едмунд Халей анализира наблюденията на кометите, появили се през 1456, 1531, 1607 и 1687 години и идва до извода, че това е всъщност една и съща комета, преминаваща покрай Слънцето на всеки 75-76 години. Предвидил следващата й поява през 1758 г. Недоживял до триумфа, но кометата била наблюдавана и наречена на името на Халей;
  • Льоверие и Адамс предсказват на "върха на перото" съществуването на голяма планета, съдейки по смущенията в движението на Уран. Хале и д'Аре в Берлинската обсерватория я наблюдават. Откриването на осмата планета Нептун е поредният триумф на Закона за всеобщото привличане, простиращ се вече до покрайнините на Слънчевата система.
  • През 1803 г. откривателят на Уран, Уилям Хершел публикува данни от свои наблюдения на звезди, движещи се така сякаш някой ги придърпва ту от една, ту от другата страна. Така са открити звездните системи, в които 2 или повече звезди се движат една около друга или около общ център на масите. Законът за гравитацията бил в сила и за далечните звезди, а значи и за останалата, недостижима за наблюдения част от Вселената. Той наистина е всеобщ.

Общовалидната вселенска сила била назована и формулирана, но оставал открит въпросът как телата си взаимодействат на такива огромни космически разстояния.

Разбирането за това довело до разбиране за основата на всичко – до тъканта на Вселената - времето и пространството.

ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО СПОРЕД НЮТОН

Абсолютно пространство и време

В "Математически начала на натурфилософията" Нютон пише:

"Абсолютното частно математическо време само по себе си в своята същност няма отношение към нищо външно и протича равномерно."

Пространството според Нютон е само фон, върху който се разиграват явленията във Вселената и то е абсолютно в смисъл, че е изначално и няма участие в ставащото в него.

Нютон въвежда понятието инерциална отправна система - такава, при която телата, неподложени на външни въздействия се движат равномерно и праволинейно. Но спрямо какво? - Спрямо абсолютното пространство.

Пространството и времето имат своя самостоятелна физическа същност - те са нещо различно от всички останали отправни системи и имат обособено особено място - нулев пункт за началото на всичко.

Пространството и времето според философите Лайбниц и Мах

Според Лайбниц пространството е само разделението, обособеността на телата, а времето е израз на последователността на събитията, но нито пространството, нито времето са нещо самостоятелно, независимо съществуващо. Те имат смисъл, ако в тях се разиграват процеси, а движението е присъщо свойство на телата.

През 1872 г. Ернст Мах твърди, че инерцията е израз на взаимодействието на всяко едно тяло с всички останали. Ако във Вселената има едно-единствено тяло, размишлявал той, то не би притежавало свойството инертност, защото няма с какво да взаимодейства - дори със самото пространство, което е свалено от пиедестала на нещо отделно, съществуващо независимо дали има тела в него или не.

Pages