С въпроса за гравитацията се заема сериозно младият Нютон, усамотявайки се в имението си Вулсторп поради вилнеещата чумна епидемия през 1665 г. Едва ли падналата на главата му ябълка е донесла просветление, както казва легендата. Разсъждението върху това какво кара ябълката да пада и Луната да обикаля около Земята обаче е предпоставката, довела до формулиране на силата на всеобщото привличане или силата на гравитация.
Преди това Нютон се заел с разработка на математическия апарат за необходимата формулировка на силата на гравитация и създал цяла нова област от математиката - математическия анализ .
Едва 20 години по-късно, през 1685 г., Нютон изложил математически обоснованата си Теория за привличането между телата в трите си книги: "Математически начала на натурфилософията". В първата от тях са известните му 3 закона на нов дял от физиката, отговарящ на въпроса защо телата се движат по един или друг начин - динамиката:
1/ Всяко тяло е или в състояние на покой, или на равномерно праволинейно движение, докато действаща върху него сила не промени това състояние;
2/ Произведението от масата на телата m и ускорението a е равно на действащата сила F , а посоката й съвпада с посоката на ускорението:
3/ Действието е винаги равно по големина и противоположно по посока на противодействието.
В този труд е формулиран и Законът за всеобщото привличане между телата:
Силата на привличане на едно тяло от друго е равна на произведенито от масите на двете тела m и M и обратно пропорционална от квадрата от разстоянието между телата r . r :
F = G ( m . M / r 2 )
където коефициантът на пропорционалност G = 6,67 N . m 2 / kg 2 се нарича гравитационна константа и е получена опитно както от Нютон, така и от други физици след него. Това е едно от числата, определящи облика на нашия свят.
В епохалният труд на Нютон е основата на съвременната класическа физика.
Законът за всеобщото привличане бил "работещ" и в това скоро всички се убедили:
- Приливите и отливите в земните океани получили обяснението си чрез силата на привличане, която Луната оказва върху Земята;
- предсказана, обяснена, а после и доказана чрез предприети експедиции и измервания сплескаността на земното кълбо при полюсите;
- изяснена е причината за прецесията, открита и описана преди 2 хилядолетия от древногръцкият мислител Хипарх;