Компонентата Алгол А е от спектрален клас В 8 с радиус 3 пъти и маса 5 пъти повече от слънчевите, а Алгол В е от спектрален клас К 0 с радиус 3,2 пъти повече от слънчевия, но с неговата маса. Като по-малко масивна звезда Алгол В обикаля около почти колкото нея по размери, но 3 пъти по-масивната главна звезда Алгол А с орбитален период от почти 3 денонощия – 2,867 д. Блясъкът на системата се изменя с 1,2 зв. в. /от 2,2 зв.в. в максимум до 3,4 зв.в. главния минимум/, което е чувствително забележимо с просто око. Алгол е една от ярките звезди на небето, а “намигванията” й я правят една от най-забележителните звезди. Освен това тя все още е доста загадъчна. Оказа се, че има и трета компонента в тази звездна система – Алгол С е от спектрален клас F 2 , почти колкото Слънцето голяма и тежка – 1,2 слънчеви радиуса и 1,3 слънчеви маси. Върти се около общия център на масите с период 1,873 години. Така че Алгол може да се причисли и към визуално кратните звездни системи. Има съмнение за наличие и на 4-та компонента с маса 3,8 маси на Слънцето.

Може да се построи крива на блясъка – изменение на блясъка с времето. Спад в блясъка на системата се наблюдава в случай, че звездата-спътник е на една права пред или зад главната звезда. По-дълбокият, първичен минимум в кривата на блясъка е, когато звездата-спътник е пред главната звезда – това е моментът на главното затъмнение и от него е прието да се отчита продължителността на периода на променливо-двойните звезди. По-плиткият минимум съответства на положението наблюдател - главна звезда - спътник. Когато двете звезди са една до друга блясъкът на системата е максимален. Получавайки крива на блясъка на затъмнително-двойната звезда, може да се определи орбиталния период на звездата-спътник и елементите на орбитата й.

Pages