Класически пример тук е най-ярката звезда на цялото ни небе Сириус. В средата на ХІХ век Фридрих Бесел внимателно следял собственото движение на Сириус спрямо съседните звезди и забелязал, че вместо да описва малка дъга, Сириус криволичи странно. Предположението му, че това се дължи на невидим спътник на звездата, се оказало вярно. Двайсет години по-късно, изпитвайки качествата на оптиката на нов телескоп Кларк установил, че Сириус се вижда не като точка, а издължен. Чрез по-мощен телескоп се вижда спътника на Сириус – Сириус В , който е един от първите наблюдавани бели джуджета.

Космическият телескоп “Хъбъл” получи това ясно изображение на най-ярката звезда на небето Сириус. Екранираната яркост на ярката гигантска звезда Сириус А дава възможност добре да се различи неярката компонента Сириус В в тази тясна звездна система, която е бяло джудже, в каквото ще се превърне и Слънцето в края на своя живот. Качеството на изображението позволява да се уточнят характеристиките на бялото джудже – размери като земните – 12   000 км; плътност 10   000 пъти повече от Сириус А; околослънчева маса - 98% маси на Слънцето; температура на повърхността 25 000 ° С.

Двете компоненти обикалят една около друга с период от 50 години и са на разстояние до нас само 8,6 св. години.

Дори и любителски телескоп показва Мицар двоен – компонентите Мицар А от 2,4 зв.в и Мицар В от 4 зв.в. отстоят на 14 дъгови секунди една от друга. Това може да ни послужи да определим големината на зрителното поле на нашия телескоп. Мицар е визуално-двойна звезда.

Известната Полярна звезда от Малка мечка също е визуално-двойна. Компонентите й отстоят един от друг на 18 дъгови секунди. Главната по-ярка звезда е Киносура /дойката на Зевс/ и е от 2,02 зв.в и спектрален клас F 8 Ib . Системата е на 333 пс разстояние.

Прието е по-малката звезда да се нарича спътник, но рядко тя обикаля като истински спътник около по-голямата звезда. Най-кратък период на обикаляне на една звезда около друга при този тип двойни звезди е 2,6 години в системата Епсилон от Кит . Обикновено периодите са от порядъка на няколко до хиляди години.

Орбити на звезда-спътник около главната звезда.