Модел на звезда от долната част на Главната последователност.

Червените джуджета от спектрални класове K - M са с Маси под 0,8 слънчеви маси;
Светимост – под половината от светимостта на Слънцето;
Размери – под 0,6 от слънчевия радиус;
Температура на повърхността – 4-5 000 К, а
Температурата в недрата е около 9-10 000 000 К, а
Плътността там е 60 г/куб. см или 20 пъти повече от средната плътност.

Поради ниската температура в недрата интензивността на р-р реакциите е ниска, поради което преносът на енергия става чрез лъчение. И тези звезди имат прост двуслоен строеж:

• лъчисто ядро , заемащо почти половината от обема на звездата и
• протяжна конвективна зона.

Поради неинтензивността на термоядрените реакции тези звезди са завидно “млади”, макар че са едни от най-дълго съществувалите обекти – възрастта им е почти колкото на Галактиката – от порядъка на 10 милиарда години. Поради дебелия конвективен слой под видимата им повърхност 10% от излъчването на червените джуджета е в рентгеновата област на електромагнитния спектър. Това са звездите с мощна активност и наличие на много и огромни по мащаб петна на фотосферата им и вероятно мощни избухвания, издаващи ги като ярки рентгенови източници.

Звезди от средната част на Главната последователност.

Оранжево-жълтите джуджета като Слънцето и малко по-големи от спектрални класове F - G с
Маси от порядъка на 10*30 кг или над 300 000 земни маси;
Радиуси – стотина и нагоре земни радиуса;
Светимост – около 10*25-27 Вата
Температура на повърхността – 6-7 000 К, а
Температура в недрата – 14-15 000 000 К и
Плътност там – 135 г/куб. см, както е при Слънцето.