Космическият телескоп “Хъбъл” търси бели джуджета в близкия кълбовиден звезден куп М 4, който е на разстояние 7 000 светлинни години и съдържа около 100   000 звезди според общата си яркост.

Вляво е показана областта, която изследва “Хъбъл”, а вдясно е подробното изображение на изследвания район с размери само 0,63 св.г., където се открияват 8 бели джуджета, оградени с кръгчета.

В заградения отляво по-обширен участък от М4 белите джуджета са 75, а общият им брой в купа трябва да е поне 40 000.

БЪДЕЩЕТО НА СЛЪНЦЕТО

След около 5 милиарда години, когато водородът в слънчевото ядро се превърне в хелий, водородът ще продължава да гори в по-горните слоеве. Това ще застави Слънцето да се раздуе. Радиусът му ще нарасне с около 40%, а светимостта му ще се удвои. Повърхността ще се уголеми 3,5 пъти, но температурата му на излъчване ще спадне до 4 300 К. Погледнато от Земята, Слънцето ще изглежда като огромно оранжево кълбо. Температурата на земната повърхност ще се качи с цели 100 градуса и водата от океаните ще се изпари.

След още 250 милиона години радиусът на Слънцето ще нарасне 100 пъти, светимостта му – 500 пъти. Ако има кой да види, половината от небето ни ще бъде заето от грандиозно загиващото Слънце. В недрата му температурата ще стигне до 100 милиона К и ще започне горене на хелия. Очаква се, че това ще изглежда като хелиево избухване, след което поне 1/3 от слънчевото вещество ще се разпилее в пространството, изглеждайки в един кратък миг от вселенската история като красива планетарна мъглявина.

Останалата наполовина маса слънчево вещество ще е неимоверно сгъстено в остатък с размерите на Земята, но плътност 1-2 тона в куб см. Това е следващото превъплъщение – бяло джудже, което бавно ще изстива.