При гигантите с маси до 3 слънчеви маси след хелиевото избухване в звездните недра се пораждат топлинни импулси, разкъсващи външните обвивки на звездите. Понякога повече от половината звездна маса се отнася в пространството около остатъка от звездата и се наблюдава във вид на газова мъглявина, наречена планетарна.

Тези обекти са наречени така през ХVІІІ век от тогавашните търсачи на нови планети, понеже наподобяват Сатурн, виждащ се като газов диск с не особено мощните телескопи за онова време.

Планетарните мъглявини са кратковременен етап от звездната еволюция – най-много след 100 000 години веществото на разширяващата се мъглявина се разрежда толкова силно, че престава да се различава по плътност от веществото на околната междузвездна среда. Звездното вещество се размесва с междузвездното, обогатявайки го с тежки елементи – продукти на термоядрения синтез.


Тази гневно око, на каквото може да се оприличи тази планетарна мъглявина с обозначение NGC 6751 в съзвездието Орел е “прогледнало” само преди няколко хиляди години, когато газът от умиращата звезда е започнал да изтича в околното пространство със скорост от няколко стотин км/сек.


Младата планетарна мъглявина Пясъчен часовник е на 8 000 св. г. от нас.

Това изображение на космическия телескоп “Хъбъл” е получено чрез наслагване на три изображения: в синьо са оцветени местата на излъчване на двойно йонизиран водород, в червено – еднократно йонизиран водород, а в зелено – неутрален водород.

Виждат се двойката концентрични окръжности от изхвърлено вещество на няколко етапа, които се разширяват в околното пространство.

Pages