ЗВЕЗДНИ АСОЦИАЦИИ 

С натрупване на данни за собствените движения и спектралния клас на звездите, в началото на ХХ век, Бос, Едингтон и Каптейн независимо един от друг заподозират съществуването на групи от горещи звезди – ОВ асоциации. През 20-30-те години на миналия век, след завършване на Харвардския спектрален обзор на звездите до 8-ма зв.в., Шарл и Струве описват десетина такива ОВ-асоциации. Те съдържат от десетки до стотици звезди, пръснати в значителен обем от пространството – 30-200 парсека.

В тази област на звездообразуване в Орион сред почти всички характерни елементи за такова средище е и младия разсеян звезден с хало от много ярки

О-В звезди в процес все още на формиране. О-В асоциацията оформя халото на разсеяния звезден куп.

В работите на Джой и Амбарцумян от средата на ХХ век били обособени групи от десетки особени неярки променливи млади звезди с маси околослънчевата – тип Т Телец, наречени Т асоциации. Този тип звездни групи могат да наброяват от 4-5 до стотици звезди, които са в съседство с тъмни и светли мъглявини.

Звездната плътност в асоциациите е сравнима с тази от звездния фон и това, което ги обособява е типът звезди, преобладаващи на едно място от пространството. Това, както и крехката младост на ярките звезди-гиганти само по себе си означава, че асоциациите са неустойчиви образования и времето им на съществуване е сравнимо с времето на съществуване на самите ярки звезди – 10-тина милиона години.

Отначало се считало, че ОВ асоциации има около ядрото на всеки разсеян звезден куп, че са част от короната, която изцяло се състои от постоянно отдалечаващи се от ядрото звезди. По-късно се оказало, че разсеяните звездни купове се състоят не само от ядро, а и от достатъчно устойчива корона, в която освен звезди от ранните спектрални класове О и В,още по-младите, но малкомасивни променливи Т Телец, има и други типове звезди. Поради силният звезден вятър, възможно е ОВ асоциациите след време наистина да се разбягват в пространството със средна скорост от около 5 км/сек.

Холопов разглежда звездните асоциации като раждащи се купове, все още потопени в междузвездно вещество.

Други поставят под съмнение самостоятелното съществуване на асоциациите и ги приемат за част от звездното население на формиращи се млади разсеяни звездни купове.

КЪЛБОВИДНИ ЗВЕЗДНИ КУПОВЕ

Тези купове имат ясно изразена сферична симетрия във формата си и концентрация към ядрото. Някои от този тип купове са елипсовидни.

Характерните им размери са от 5 до 200 парсека, като за среден размер се приема 40 пс или като правило те са 2 пъти по-големи от типичните разсеяни звездни купове.

Съдържат значително повече звезди – от десетки хиляди до милиони с впечатляваща средна плътност от 500-1000 звезди на кубичен парсек или с порядък повече от разсеяните звездни купове.