Движение в пространството

На всеки разсеян звезден куп действа приливното въздействие на масите и той обикаля като цяло около центъра на Галактиката, подобно на метеорен рой около Слънцето.

При съществена средна пространствена плътност на звездите в купа взаимното притегляне между тях надвишава това от страна на галактичния център и за достатъчно дълго време купът остава цялостно образувание.

Що се отнася до движението на звездите вътре в купа, то е доста сложно и динамично. Всяка от звездите обикаля и около ядрото на купа по отворена регулярна орбита, наподобяваща елипса, голямата ос на която при всяко сближаване с ядрото променя направлението си в пространството. Орбитите са още по-сложни поради взаимното влияние на близките звезди.

Вероятно, увлечени понякога от близостта си две или повече звезди променят траекторията си и образуват кратна система. Такива системи в разсеяните звездни купове може да се окажат краткотрайни образувания. Примерно, ако във външните части от короната системата е тройна, две от звездите могат да образуват тясна система, а третата да получи ускорение, което да я запрати извън купа.

Изображението в бяла светлина показва, че в центъра на кълбовидния звезден куп 47 Тукан плътността на звездите е висока – средното разстояние между звездите е от порядъка на 1/10 светл. години! На това изображение на същия куп, получено в рентгенови лъчи с изкуствени цветове е показано, че също така в центъра има има и много рентгенови звезди. Някои от тях са “нормални”, но влизащи в двойни системи с неутронни звезди. Една от най-забележителната сред екзотичните двойни системи, обозначена като 47 Tuc W е яркият източник около центъра на изображението. Системата се състои от малкомасивна звезда и неутронна звезда, която се върти около оста си за 2,35 милисекунди – т. н. милисекунден пулсар.

Предполага се, че това бързо въртене е обусловено от падането на вещество от нормалната звезда върху плътния спътник.

Еволюция на разсеяните звездни купове

След като Галилей със своя телескоп за първи път разбрал, че Яслите не са мъглявина, а рой от звезди, два века след това всяко мъгляво петънце по небето било приемано за купчина звезди.

Пръв Хершел допуснал, че някои далечни мъгляви петна, които не се виждат през телескоп като отделни звезди, е възможно наистина да са облаци от газ и прах. В началото на ХІХ век Хершел споделял възгледа за възникването на звезди от кондензиращи се газово-прахови мъглявини. Той считал, че пак гравитацията събира звездите в купове – отначало като верижно изтеглени звездни конгломерати, после в неправилни по форма разсеяни звездни купове, които накрая придобиват правилна кълбовидна форма.

Днес хипотезата на Хершел за промяна формата на звездните купове с течение на времето е интересна от историческа гледна точка. Наистина разсеяните звездни купове са млади формирования, а кълбовидните – като правило – стари. Но наблюдателен факт е наличието и на съвсем млади кълбовидни звездни купове към централните области на Галактиката, а възрастта на старите от галактичните покрайнини е сравнима с възрастта на Вселената.

Pages