Обикновено катаклизмите при новите настъпват нееднократно. В този смисъл понятието нова е условно. Това, че някои са регистрирани само веднъж не означава, че има изключения, а че времето ни като наблюдатели е доста ограничено. Всички нови са всъщност повторно нови . Колкото е по-висока амплитудата на избухване на новата, толкова след по-дълъг период от време тя отново ще се прояви като нова. Това правило е дефинирано още през 30-те години на ХХ век от Паренаго и Кукаркин.

Избухванията на джуджетата нови са с амплитути от 2 до 5 зв.в. и следват през интервали 100-200 денонощия. Абсолютните им звездни величини в максимум са само М = + 7,2.

Катаклизмичните променливи - нови, повторно нови и джуджета нови - са всъщност бели джуджета с маса около и по-малко от слънчевата - компоненти в звездна система. Другата звезда е нормално джудже или гигант, запълнили областта си на Рош. Когато започне на определен етап да изтича вещество към бялото джудже, тогава системата се проявява като катаклизмично променлива. Тя е нова джудже, когато протича нестационарна акреция от диска върху бялото джудже и е нова, когато в натрупаното върху бялото джудже вещество протичат кратковременни термоядрени реакции. Необходимият за пораждането на взрива поток вещество е немного - 1/100 000 от масата на Луната, примерно /масата на Луната е 735.10*23 г./.

Такъв е механизмът, обясняващ активността на редица обекти в двойни системи - полари, рентгенови пулсари, барстери, симбиотични звезди, а също и активността на галактичните ядра.

V 838 Mon – Нова звезда

Разширяващото се светлинно ехо на тази Нова се проследява от май 2002 г. от “Хъбъл”, когато тя внезапно е избухнала и за няколко седмици рязко увеличи блясъка си и стана ярка колкото 600 000 слънца. Светлината се разпространява по съществуващия по-рано облак от прах, заобикалящ почервенялата променлива. Задачата на учените е да разберат доколко този обект отговаря на съществуващите представи за жизнения цикъл на звездите.

Изследванията досега показват, че това е млада двойна система, в която най-вероятно избухването е станало при по-масивната звезда – червен свръхгигант.

Разстоянието до Новата в съзвездието Еднорог е около 20 000 св.г., а представените изображения обхващат около 14 св. г. и е във външните краища на Млечния път.

Светлинното ехо в Космоса прилича на ехото от звука във въздуха. Докато светлината от звездната експлозия пътува навън, последователно се осветяват различни части от заобикалящия я прах, също както звуковото ехо първо се отразява от обектите, близо до източника, а по-късно – от отдалечените. Най-накрая, когато светлината от задната страна на мъглявината започне да пристига, светлинното ехо ще създаде илюзията, че се свива и в последствие ще изчезне.

Тези кадри на Новата са направени на 24 окт. 2004 г. с Усъвършенстваната камера за обзори на “Хъбъл”. Те са резултат от комбинирането на кадри в 4 различни области на светлинния спектър – синя, зелена и инфрачервена – с цел да се получи това многоцветно изображение.